Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№ 26

град Шумен, 28.01.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                       Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                             Снежина Чолакова 

при секретаря Ив. В. и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Сн. Чолакова КАНД 555 по описа за 2013г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от О.А.О., ЕГН **********, срещу решение № 713/18.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1291/2013г. по описа на същия съд. С атакуваното решение районният съд е изменил Наказателно постановление № 1608/23.07.2013г. на началника на сектор ПП към ОД на МВР – гр. Шумен, в частта му по пункт втори, с която на О.А.О. на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 (три) месеца за нарушение по чл.103, предл.2 от ЗДвП, като е намалил наложените наказания на „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева и „лишаване от право да управлява МПС” на 1 (един) месец; както и е потвърдил наказателното постановление в останалата му част по пунктове първи, трети, четвърти и пети, с които касационният жалбоподател е санкциониран, както следва: на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1 от ЗДвП – с наказание „глоба” в размер на 20 (двадесет) лева за нарушение на чл.6, т.1, предл.3 от ЗДвП (пункт първи от НП); на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП – с наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.137а, ал.1, предл.1 от ЗДвП (пункт трети от НП); на основание чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП – с наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП (пункт четвърти от НП) и на основание чл.183, ал.4, т.5, предл.1 от ЗДвП – с наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП (пункт пети от НП). С жалбата, поставила началото на настоящото съдебно производство, О.А.О. оспорва горепосоченото решение на Районен съд – гр.Шумен в частта му, с която съдът е изменил Наказателно постановление № 1608/23.07.2013г. на началника на сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен по пункт втори, с което на касационния жалбоподател на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца, като е намалил наложеното от наказващия орган административно наказание „глоба” на 50 (петдесет) лева и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” на 1 /един/ месец; както и в частта му, с която съдът е потвърдил наказателното постановление по пункт първи и трети, с които на О.А.О., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП са наложени две административни наказания „глоба” съответно в размер на 20 /двадесет/ лева и 50 /петдесет/ лева. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд в атакуваната му част, по същество свеждащи се до постановяването му в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди се, че касаторът не е извършил вменените му нарушения, поради което се отправя искане за отмяна на съдебното решение в оспорената му част, съответно за отмяна на наказателното постановление по пункт първи, втори и трети. Изрично се сочи, че не се оспорва съдебното решение в частта му, с която е потвърдено наказателното постановление по пункт четвърти за нарушение по чл.181, т.1, предл.1 от ЗДвП (изразяващо се в непредставяне на ППС на технически преглед), както и по пункт пети за нарушение по чл.183, ал.4, т.5, предл.1 от ЗДвП (изразяващо се в движение с технически неизправно ППС), като се потвърждава, че действително управляваното от дееца МПС е било в окаяно техническо състояние и с износени гуми, както и, че същото не е било представено на годишен технически преглед.

В проведеното съдебно заседание, касационният жалбоподател О.А.О. се явява лично и поддържа жалбата си по изложените в нея аргументи за несъставомерност на деянията по пунктове първи, втори и трети от НП на плоскостта на приложените от наказващия орган административно – наказателни състави. Сочи, че не е извършил нарушението по пункт първи от НП, тъй като е спрял преди пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”; че не е налице неизпълнение на подаден сигнал от контролните органи, тъй като не е възприел подаването на такъв; както и че е управлявал МПС с поставен обезопасителен колан.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, с оглед на което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

Предмет на настоящото производство е решение на районния съд, с което в обжалваната му част съдът е изменил Наказателно постановление № 1608/23.07.2013г. на началника на сектор ПП към ОДМВР – гр. Шумен по пункт втори, с което на О.А.О. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 /три/ месеца, като е намалил наказанието „глоба” на 50 /петдесет/ лева и наказанието „лишаване от право да управлява МПС” на 1 /един/ месец; както и е потвърдил посоченото наказателно постановление по пункт първи и трети, с които на О.А.О., на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП са наложени две административни наказания „глоба” съответно в размер на 20 /двадесет/ лева и 50 /петдесет/ лева. Описаните наказания за наложени за това, че оспорващият, при управление на МПС – товарен автомобил „Ситроен С15Д” АР, в гр.Шумен, на кръстовището на ул.Кирил и Методий с ул.Климент Охридски, не е съобразил поведението си с пътните знаци, доколкото не е спрял при наличие на пътен знак Б-2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”; впоследствие не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролните органи, на посоченото от тях място; както и, че е бил без поставен обезопасителен колан. Нарушенията били извършени на 06.07.2013г. около 18.20 часа в гр.Шумен и били установени от полицейските служители М.С.К. и А.В.Г., които спрели за проверка автомобила, управляван от касатора, като при проверката установили, че водач на МПС е О.А.О., срещу когото, на място, съставили АУАН за нарушение на чл.6, т.1, чл.103, чл.137а, ал.1 и чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН и след извършване на проверка по повод депозираното от О.О. възражение, което било счетено за неоснователно, било издадено процесното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, с решението в атакуваната му част съдът е приел, че О.О. е осъществил вменените му в пункт първи, втори и трети от наказателното постановление административни нарушения, неспазвайки разпоредбите на чл. 6, т. 1, чл. 103, предл. 2 и чл. 137а, ал. 1, предл. 1 от ЗДвП. За да достигне до този извод, съдът е съобразил приобщените по делото доказателства, кредитирайки с доверие показанията на служителите на ОДМВР – гр. Шумен и приемайки за недоказани твърденията на касатора в тази насока. Въз основа на материалите по делото съдът е счел, че липсват основания за отмяна на наложените на основание чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП административни наказания „глоба”, поради което е потвърдил санкционния акт в тази му част. По отношение на наложеното с пункт втори от НП административно наказание, съдът е констатирал, че наказващият орган правилно е подвел касатора под административно-наказателна отговорност по приложения административно-наказателен състав, но е допуснал нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието, необосновано налагайки наказание в размер над минималния такъв, предвиден в санкционната разпоредба, поради което е изменил НП в тази му част, редуцирайки кумулативно наложените наказания по пункт втори от НП до техния минимален размер, предвиден в закона.

Шуменският административен съд намира, че решението на Районен съд-гр.Шумен в обжалваната му част е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи извършването на санкционираните нарушения (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които са осъществени.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд не е допуснал сочените от касатора отменителни основания, в резултат на което е постановил един правилен и законосъобразен съдебен акт в оспорената му част. Правилно съдът е ценил в цялост показанията на полицейските служители, тъй като същите са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с приобщените писмени доказателства, сред които е и изготвената докладна записка от мл. автоконтрольор М.К.. В показанията си полицейските служители категорично заявяват, че лично са възприели факта, че при наличие на пътен знак В-2, водачът не е спрял управляваното от него МПС на кръстовището между ул.Кирил и Методий и ул.Климент Охридски, след което не се е подчинил и на подадения сигнал от полицай А.Г. за осъществяване на проверка. Полицейските служители еднозначно са възприели и факта на управление на превозното средство от О.О. без обезопасителен колан. От друга страна, доводите на оспорващия за липса на осъществено противоправно поведение от негова страна представляват единствено защитна теза, която не е подкрепена с никакви доказателства. В производството пред настоящата инстанция не се излагат конкретни факти, обосноваващи извод за незаконосъобразност на въззивното решение и на НП, а се аргументира теза, основана единствено на субективните възприятия на О.О. за преднамереност в поведението на полицейските служители. За установяване съставомерността на санкционираните деяния по приложените от наказващия орган административно-наказателни състави от съществено значение са именно свидетелските показания на служителите на МВР, които са единственото доказателствено средство, с което в казуса се установява управлението на МПС без обезопасителен колан, респективно несъобразяването на поведението на водача на пътя с пътните знаци и със сигналите на длъжностните лица. Доколкото липсват основания, пораждащи съмнение в безпристрастността и обективността на полицейските служители, нито са ангажирани доказателства в тази насока, а и с оглед невъзможността конкретното противоправно поведение да бъде установено по друг начин, то правилно районният съд е достигнал до извода, че с деянието си касационният жалбоподател е осъществил административно-наказателните състави, визирани в чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1 от ЗДвП, чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП, позовавайки се на фактите, установени въз основа на възпроизведените по надлежния ред възприятия на полицейските служители. В този смисъл, касационната инстанция споделя и мотивите на съда за прекомерност на наложеното с пункт втори наказание, продиктували изменението на НП.

С оглед всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение в оспорваната му част.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен в оспорваната му част, за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 713/18.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1291/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                ЧЛЕНОВЕ: 1/п/ 

                                                                                                                     2/п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.01.2014г.