Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№ 24

град Шумен, 28.01.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

Председател: Кремена Борисова                          Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                               Маргарита Стергиовска 

при секретаря В.Р. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 544 по описа за 2013г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт В. М., срещу решение № 716/19.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 961/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 16224-270068047/05.09.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр.Варна, с което на ЕТ „Р.П.”***,  на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.1 от КСО, са  наложени две отделни административни наказания “имуществена санкция” в размер на по 500 лв., за нарушения на чл. 7, ал. 3 от КСО.

Касаторът счита, че при постановяването на съдебния акт съдът е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на санкционния акт. Твърди се, че актът е съставен в съответствие със законовите изисквания, като нарушенията и обстоятелствата, при които са осъществени са описани ясно и непротиворечиво. По изложените съображения отправя искане за отмяна на въззивното решение и за потвърждаването на наложените санкции. В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна е депозирала писмен отговор, в който оспорва жалбата и моли съда да остави въззивното решение в сила като правилно и законосъобразно. В съдебно заседание редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 16224-270068047/05.09.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП –гр.Варна, с което на ЕТ „Р.П.”***,  на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. с чл.355, ал.1 от КСО, са  наложени две отделни административни наказания “имуществена санкция” в размер на по 500 лв., за нарушения на чл. 7, ал. 3 от КСО.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното: ЕТ „Р.П.”***, е регистриран с Решение на ШОС по ф.д. №454/1991г. с предмет на дейност- дърводобив (сеч, извоз и продажба на дърва).  През м. ноември 2011г. същият не внесъл дължимите от него вноски за държавно обществено осигуряване за своите работници и служители за положен труд през м.10.2011г. в размер на 92,89 лева, а през м.декември 2011г.- не внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО за положен труд през м.11.2011г. в размер на 152,80 лева. Същите били внесени на 01.02.2012г. На 29.06.2012г. била извършена проверка от инспектор по приходите при ТД на НАП- гр.Варна, офис Шумен, при която изложените обстоятелства били установени. Във връзка с тези констатации на 05.07.2012г. проверяващата съставила акт за установяване на административно нарушение на дружеството за две отделни неизпълнения на административни задължения, а именно за това, че в качеството си на осигурител, на 01.12.2011г., не е изпълнил задължението си да внесе в законоустановения срок дължимите осигурителни вноски за ДОО за положен труд през м.10.2011г. в срок до 30.11.2011г., както и за това, че в качеството си на осигурител, на 03.01.2012г., не е изпълнил задължението си да внесе в законоустановения срок дължимите осигурителни вноски за ДОО за положен труд през м.11.2011г. в срок до 31.12.2011г. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на търговеца, бил предявен и подписан с обяснения, че неизпълнението се дължи на забавено дължимо плащане. Писмени възражения не били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 05.09.2012г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Р.П.”*** били наложени две отделни административни наказания „имуществена санкция” в размер на по 500 лв. за неизпълнение на административни задължения, установени с чл.7, ал.3 от КСО.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че санкционираното лице несъмнено не е внесло дължимите вноски за ДОО за месеците от периода м.10.2011г.-м.11.2011г. в законоустановения срок, поради което е налице нарушение по чл.7, ал.3 от КСО, което обаче съдът е приел за маловажно и е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите на касатора и съобрази безспорно установените по делото факти, намира оспорения пред него по реда на Глава ХІІ от АПК съдебен акт за правилен и законосъобразен като краен резултат при следните коригиращи мотиви:

Видно от приобщените по делото писмени материали със съставения на дружеството - осигурител АУАН се вменява нарушение, изразяващо се в невнасяне в срока по чл. 7, ал. 3 от КСО на осигурителни вноски за ДОО за месеци 10.2011 г. и м. 11.2011 г. Правилно въззивният съд е достигнал до извод, че констатираните нарушения са с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което съставляват «маловажен случай» по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че дължимите осигурителни вноски за ДОО са внесени преди датат на проверката, т.е. преди установяване неизпълнението на задължението за внасяне на осигурителните вноски за посочения период, респективно преди съставяне на АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление. Това обстоятелство обуславя извода, че задълженията за осигурителни вноски са били изпълнени от санкционираното дружество преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнение на задължението на внасянето им и преди иницииране на административно-наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на закъснялото внасяне на вноските за ДОО да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираните деяния, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. От друга страна, целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая деецът е предприел действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и преди подвеждането му под административно-наказателна отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието по линия на специалната превенция е постигната много преди факта на неговото налагане. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянията по пункт първи и втори от НП като «маловажен случай» по смисъла на чл.28 от ЗАНН, при наличие на който деецът не се наказва, а само се предупреждава, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, при наличие на предпоставките за това, административно наказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон. Това нарушение е отчетено от районния съд, с оглед което съдебният акт се явява правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.

Служебната проверка по чл 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 716/19.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 961/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                               ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                               2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.01.2014 год.