Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№ 22

град Шумен, 27.01.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

Председател: Кремена Борисова                             Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                Маргарита Стергиовска 

при секретаря В.Р. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 511 по описа за 2013г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от «Радокса» ЕООД,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен,  представлявано от Р.Н.Р. с ЕГН **********, в качеството на управител, депозирана чрез пълномощник адвокат И.Д.И. от ШАК, с адрес гр.Шумен, ул. Владайско въстание № *, ап.*, срещу Решение № 637 от 18.10.2013г., постановено по ВНАХД № 1040/2013г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено  Наказателно постановление № 46130-0113994/01.04.2013г. издадено от Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на «Радокса» ЕООД - гр.Шумен, в качеството на осигурител и работодател, на основание чл.104, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е наложена имуществена санкция в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, за нарушение на чл.40, ал.1, т.1, б. «в» от ЗЗО, във вр.с чл.7, ал.3 от КСО (отм., ДВ бр.94/2012г.), а именно за невнесени в срок здравно-осигурителни вноски за начислени, но неизплатени възнаграждения за м.юни 2012г.

В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Счита се, че актът за установяване на административно нарушение е издаден след изтичане на регламентирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен тримесечен срок, който се изчислява от откриване на нарушителя. В тази връзка се обосновава тезата, че по смисъла на цитираната разпоредба нарушителят е открит на датата на подаване на Декларация обр.№ 6 в НАП, доколкото в тази декларация се съдържат данни за осигурителя и за дължимите от него осигурителни вноски. Въз основа на това се приема, че към датата на съставяне на АУАН срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН вече е бил изтекъл, респ. възможността за реализиране на административно наказателно преследване се е преклудирала. Навеждат се и доводи, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, визирани в чл.42, т.3 и 4, респективно в чл.57, ал.1, т.3 и 5 от ЗАНН, обуславящи незаконосъобразност на наказателното постановление. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, отменящо наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба - ТД на НАП - гр.Варна, редовно призован за съдебното заседание, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита, че касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, с оглед на което предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция е било Наказателно постановление № 46130-0113994/01.04.2013г. издадено от Директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр.Варна, с което на «Радокса» ЕООД - гр.Шумен, в качеството на осигурител и работодател, на основание чл.104, ал.1 от ЗЗО е наложена имуществена санкция в размер на 4000лева, за това, че в качеството си на осигурител и работодател не е внесло в приход на бюджета дължимите вноски за здравно осигуряване за начислени трудови възнаграждения за положения труд на наетите по трудови договори лица за м.юни 2012г. в общ размер на 331,97 лева в сроковете, предвидени в разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. «в» от ЗЗО, във връзка с чл.7, ал.1 от КСО – до 31.07.2012г. Нарушението е установено от орган по приходите при извършена проверка на 11.02.2013г. в търговски обект – магазин, находящ се в гр. Шумен, ул.Генерал Вановски №2, стопанисван от дружеството. При проверката е констатирано, че «Радокса» ЕООД - гр.Шумен  не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване за начислените заплати за положен труд през месец юни 2012г. за наети по трудов договор лица. За констатираното нарушение срещу дружеството е съставен АУАН сер. АА, № 0113994/18.02.2013г., въз основа на който е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.104, ал.1 от ЗЗО неизпълнение на административно задължение, което ангажира и предвидената в него административнонаказателна отговорност. Счел е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е също, че наложената имуществена санкция е определена в нормативно регламентираните рамки, като при индивидуализацията й наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН, фиксирайки я в минималния размер, предвиден в закона. Изложил е и подробни аргументи, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, е съставен в рамките на регламентирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен срок. По тези съображения съдът е потвърдил изцяло атакувания пред него правораздавателен акт, като правилен и законосъобразен.

След анализ на събрания по делото доказателствен материал, касационната съдебна инстанция приема, че въз основа на правилно установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил обосновани и законосъобразни правни изводи за съставомерност на санкционираното неизпълнение на административно задължение, постановявайки своя съдебен акт при спазване на относимите материалноправни разпоредби.

Отговорността на санкционирания правен субект и касатор в настоящото производство е ангажирана на плоскостта на визирания в чл.104, ал.1 от ЗЗО административнонаказателен състав, предвиждащ административно наказателна отговорност за длъжностно лице на работодател или работодател, който не заплаща вноските за здравно осигуряване на лица, за които е длъжен да плати. Според чл.40, ал.1, т.1, б. «в» от ЗЗО, за 2012г. осигурителните вноски за здравно осигуряване са дължими от работодателя и осигуреното лице в съотношение 60:40, като същите се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Съгласно разпоредбите на чл.7, ал.1 от КСО, работодателите са задължени да внасят осигурителните вноски, които са за сметка на осигурителите.  Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него, а съгл. ал.3 /отм./, когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, а и по същество не се оспорва от касатора, че в указания от закона срок – до 31 юли 2012г. «Радокса» ЕООД в качеството си на работодател и осигурител не е внесло дължимите вноски за здравно осигуряване за начислените трудови възнаграждения за положения труд на наетите по трудови договори лица. По този начин е осъществил административно наказателния състав на визираното в НП административно нарушение. Правилно и в унисон със събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че на посочената от административно наказващия орагн дата дружеството е в нарушение. В тази насока следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на административното нарушение е осъществено под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият субект не е внесъл в приход на бюджета дължимите вноски за здравно осигуряване, до датата на изпълнение на задължението. В обсъждания казус срокът, предвиден от законодателя за внасянето на начислените здравно-осигурителни вноски за положен труд през месец юни 2012г., е до 31.07.2012г. вкл. – вторник, присъствен ден. Считано от 01.08.2012г. е налице нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1, т.1, б. «в» от ЗЗО, във връзка с чл.7, ал.1 от КСО, което продължава до датата, на която задължението е изпълнено. Доколкото на посочената от административно наказващия орган дата – 31.07.2012г. визираното в НП задължение не е изпълнено, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за нарушение, извършено именно на тази дата. Предвид тези съображения, към приетата от административно наказващия орган дата – 01.08.2012г., санкционираната деятелност е била съставомерна по описания в наказателното постановление административно наказателен състав, с оглед на което, като е застъпил същото становище, районният съд е постановил законосъобразен съдебен акт.

Правилни и съответни на установените по делото факти и на относимите нормативни разпоредби са и наведените от въззивния съд доводи, че към датата на съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е бил изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, «не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя ...». Необосновано е да се приеме, че с подаването в НАП на декларация за дължимите осигурителни вноски, приходната администрация е установила факта на неизпълнение на задължението за внасянето им в законоустановения срок, без да е извършила каквато и да е проверка на декларираните данни. За установяване на факта какви осигурителни вноски дължи осигурителят съгласно декларираното, респ. кога са внесени осигурителните вноски, е необходимо да се провери постъпването им по съответната сметка, което е възможно да се извърши в пълнота единствено в рамките на данъчна проверка и от компетентно за осъществяването й лице – инспектор по приходите. От приложените по делото доказателства се установява, че такава проверка е осъществена на 11.02.2013г., резултатите от която са обективирани в Протокол № 0076523 от 11.02.2013г., едва от която дата е поставено началото на визирания в чл.34, ал.1 от ЗАНН преклузивен срок. И доколкото АУАН е съставен на 18.02.2013г., към тази дата посоченият тримесечен срок не е изтекъл, респективно възможността за реализиране отговорността на касатора за неизпълнение на санкционираното административно задължение не е била погасена.

На следващо място, обосновано въззивният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. По-конкретно, актът за установяване на административно нарушение е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.105, ал.1 от ЗЗО - инспектор по приходите, при спазване на изискванията на чл.40 от ЗАНН, притежава изискуемите от чл.42 от ЗАНН реквизити и е подписан от съставителя, един свидетел и лицето, представляващо санкционирания търговски субект. Наказателното постановление също изхожда от компетентен орган по смисъла на чл.105, ал.2 от ЗЗО, доколкото съгласно цитирания законов текст наказателните постановления за нарушения на чл.103 и чл.104 от с.з., се издават от изпълнителния директор на НАП или от определени от него длъжностни лица, а в случая е изготвено от директора на офис Шумен при ТД на НАП-гр.Варна, надлежно оправомощен по силата на заповед №  ЗЦУ-28/01.06.2010г., издадена от изпълнителния директор на НАП. Същото притежава изискуемите от чл.57 от ЗАНН реквизити.

В тази връзка съдът не споделя тезата на касатора за допуснато нарушение на чл.43, т.3 и 4 от ЗАНН при издаване на АУАН, респ. на чл.57, ал.1, т.3 и 5 от с.з. при издаване на НП, изразяващи се в липса на посочена дата на нарушението, респективно на описание на същото и обстоятелствата, при които е било извършено. Както в АУАН, така и в НП изрично е посочена датата на нарушението – 01.08.2012г. Налице е и подробно описание на релевантните за административно наказателната отговорност на лицето обстоятелства, а именно - че осигурителните вноски за здравно осигуряване в декларирания от нарушителя размер не са били внесени в законоустановения срок. За съставомерността на посоченото нарушение е без значение броят на работещите по трудово правоотношение лица, както и размерът на техните възнаграждения, респ. на дължимите осигурителни вноски за всеки един от тях. Достатъчно е да се посочи наличието на начислени, но неизплатени такива и тяхната обща стойност, което в случая е сторено както от актосъставителя, така и от наказващия орган. А това, че нарушителят има наети по трудово правоотношение лица, за които дължи внасяне на здравноосигурителни вноски в нормативно установените размери, е обстоятелство, което последният сам е декларирал за съответния данъчен период, с оглед на което не е необходимо в хода на административно наказателното производство да се събират каквито и да било доказателства в тази насока.

Непосочването на обстоятелствата, мотивирали наказващия орган да приеме, че процесната деятелност не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28, б. «а» от ЗАНН, също не съставлява съществено нарушение на изискването за форма на НП, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява същото да притежава по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.  

Водим от горното, Шуменският административен съд 

Р  Е  Ш  И : 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 637 от 18.10.2013г., постановено по ВНАХД № 1040/2013г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 27.01.2014 год.