Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№23

град Шумен, 28.01.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на тринадесети януари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав: 

Председател: Росица Цветкова                         Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                        Снежина Чолакова 

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура – гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 534 по описа за 2013г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ОДМВР-гр.Шумен, депозирана чрез И.С. – главен юрисконсулт, срещу Решение № 161 от 07.11.2013г., постановено по АНХД № 470/2013г. по описа на Районен съд – град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 04 от 26.07.2013г., издадено от Началника на РУ”Полиция”, гр.Каолиново, с което на основание чл.270, ал.1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на Х.Д.Х., ЕГН **********,***, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че в хода на административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, което да е попречило на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява. В тази връзка се твърди, че деецът е подведен под отговорност за нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба, освен санкционна, е и материално-правна, доколкото в нея са описани признаците на административното нарушение, при осъществяване на което се налага и визираното в цитираната разпоредба административно наказание. В този смисъл се твърди, че не е налице никакво противоречие с текста на чл.55 от ЗМВР във всичките му алинеи, доколкото в същия е регламентирана процедурата за издаване на полицейско разпореждане, неговите форми и реда за защита срещу част от тях, а в чл.270 от с.з. са предвидени последиците от неговото неизпълнение. Излагат се и аргументи, че събраните доказателства установяват по категоричен начин факта на осъществяване на приложения административно-наказателен състав от санкционираното лице. Въз основа на наведените доводи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът в касационното производство – Х.Д.Х., в депозиран по делото писмен отговор, излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, считайки, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, които са му попречили да разбере в какво конкретно нарушение се обвинява, респ. са опорочили правораздавателния акт до степен, достатъчна за неговата отмяна, което правилно е било сторено от въззивния съд. В съдебно заседание ответникът в касационното производство, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, като в депозирана писмена молба отправя искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и заявява, че поддържа доводите си, изложени в писмения отговор.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна. Излага подробни аргументи за неправилност на съдебното решение, предвид безспорната установеност на санкционираното нарушение и липсата на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при постановяване на наказателното постановление. Предлага атакуваният съдебен акт да бъде отменен, както и да бъде потвърдено отмененото с него наказателно постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 04 от 26.07.2013г., издадено от Началника на РУ”Полиция”, гр.Каолиново, с което на основание чл.270, ал.1 ЗМВР на Х.Д.Х., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 100 (сто) лева, а именно за това, че на 12.06.2013г. около 10.15 часа в покрайнините на с.Наум, община Каолиново, обл.Шумен, при опит за извършване на полицейска проверка, не изпълнил полицейско разпореждане, издадено устно от полицейски служител с израза “Стой! Полиция!”, като не спрял, а бягал в посока с. Изгрев, обл.Шумен. Описаното нарушение било установено от свидетелите Б.Н.Х., Ф.Ф.И. и А.Р.Ш. – служители в РУП-гр.Каолиново, които след предприето преследване заловили нарушителя и установили самоличността му, след което последният бил отведен в РУП-гр.Каолиново, където му бил съставен АУАН за нарушение на чл.55, ал.1 от ЗМВР. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление, с което на основание чл.270, ал.1 от ЗМВР на Х.Д.Х. била наложена глоба в размер на 100 лева.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това органи, но в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи неговата отмяна. В тази връзка е приел, че в АУАН и в НП е посочено, че Х.Х. е допуснал нарушение на чл.55, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба регламентира правото на полицейските органи да издават писмени или устни разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, без да предвижда конкретно задължение за санкционираното лице. Такова задължение е регламентирано в чл.55, ал.4 от ЗМВР, където е отразено, че разпорежданията на полицейските органи са задължителни за изпълнение, но тази разпоредба не е била посочена от актосъставителя и наказващия орган, което обуславяло извода за издаване на АУАН при съществено нарушение на административно-производственото правило, визирано в чл.42, т.5 от ЗАНН, респ. на НП – при съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН. След преценка на доказателствения материал, съдът е приел, че обжалваното пред него НП е незаконосъобразно, поради което го е отменил.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Ответникът в касационното производство е подведен под отговорност за нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР. В цитирания законов текст е предвидена административно-наказателна отговорност за физическо лице, което не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, ако извършеното не съставлява престъпление. Цитираната нормативна разпоредба е материално-правна, доколкото посочва конкретен административно-наказателен състав, осъществяването на чиито признаци от обективна и субективна страна подлежи на санкциониране с регламентираното в правната норма административно наказание. В този смисъл, за съставомерността на деянието е достатъчно да се установи, че деецът не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, което неизпълнение следва да е осъществено виновно, респективно за удовлетворяване на изискването на чл.42, т.5 от ЗАНН при съставяне на АУАН и на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН при изготвяне на НП, е напълно достатъчно да се посочи, че деянието съставлява нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР. В случая това е сторено от наказващия орган, който е описал в НП, че при опит да бъде извършена полицейска проверка, нарушителят не е изпълнил издадено устно полицейско разпореждане - „Стой! Полиция!”, като не спрял и бягал в посока към с.Изгрев, като описаното деяние съставлява административно нарушение по чл.270, ал.1 от ЗМВР. Действително в АУАН актосъставителят не е посочил, че с деянието си нарушителят е нарушил посочената законова разпоредба, но доколкото е описал подробно в какво се изразява обективираното от него неправомерно поведение, непосочването на нарушения законов текст не съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила, доколкото не лишава дееца от възможността да разбере в какво конкретно деяние е обвинен. А и съгласно чл.53, ал.2 от ЗАНН, НП се издава и при допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

На следващо място, позоваването в АУАН и НП на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗМВР не е в противоречие със санкционната такава, визирана в чл.270, ал.1 от ЗМВР, доколкото в чл.55, ал.1 от ЗМВР е разписано правото на полицейските органи да издават разпореждания, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, чието неизпълнение е въздигнато в административно нарушение с процесния административно-наказателен състав. В този смисъл, за да е налице описание на законните разпоредби, които са нарушени, не е необходимо позоваване на разпоредбата на чл.55, ал.1 от ЗАНН, като същевременно изричното й посочване не поражда противоречие във възведеното обвинение и не препятства възможността на нарушителя да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира пълноценно и адекватно своята защита.

На следващо място, касационната инстанция намира, че събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин факта на осъществяване на санкционираната деятелност. Видно от показанията на полицейския служител Г.Р.Р. – очевидец на нарушението, когато забелязал ответника в касационното производство и придружителите му, свидетелят, който бил   облечен с полицейска униформа, издал устно разпореждане „Стой! Полиция!”, при което деецът и спътниците му, вместо да се подчинят, хукнали да бягат в посока към с.Изгрев. Това обстоятелство наложило посоченият полицейски служител, заедно с колегата му А.Р.Ш., да последват въпросните лица, като св.Г.Р. неколкократно извикал „Стой! Полиция!” и произвел предупредителни изстрели във въздуха. Въпреки това Х.Х. и другите две лица продължили да бягат, докато не били спрени от полицейския служител Б.Н.Х., който ги пресрещнал с МПС. Безспорно установеното обстоятелство, че вместо да изпълни отправеното към него и придружителите му устно разпореждане от страна на униформен полицейски служител, деецът е побягнал, е напълно е достатъчно, за да обоснове неизпълнение на разпореждане на орган на МВР, респективно осъществяване на признаците от обективната страна на приложения административно-наказателен състав. От субективна страна деянието е осъществено виновно, при условията на пряк умисъл, доколкото деецът, въпреки, че е възприел издаденото устно разпореждане, недвусмислено указващо му да преустанови движението си с оглед осъществяване на полицейска проверка, съзнателно не го е изпълнил, което е наложило да бъде преследван. В тази връзка съдът не споделя твърденията на нарушителя, че не е разбрал, че разпореждането е дадено от полицейски служител, доколкото последният е бил униформен, наред с устното разпореждане е произвел няколко предупредителни изстрела и преследването е осъществено в светлата част на денонощието, поради което, с оглед конкретните обстоятелства, при което е реализирано нарушението, твърденията на Х.Х. представляват единствено защитна теза, която е опровергана от събраните по делото доказателства. В подкрепа на този извод са както показанията на свидетеля Б. Х., сочещ, че нарушителите са възприели всичко съзнателно, но не са спрели и са продължили да бягат, така и показанията на св.Г.Р., който твърди, че като е разпоредил да преустановят движението си с думите „Стой! Полиция!”, тримата се обърнали и го видели, след което хукнали да бягат, което ясно доказва релевантното за административно-наказателната отговорност на дееца обстоятелство, че същият е възприел даденото му разпореждане от полицейски орган, но съзнателно не го е изпълнил.

На следващо място, наложеното от наказващия орган административно наказание съответства по вид и размер на визираното в санкционната правна норма, като определянето му в минималния предвиден размер съответства на обществената опасност на нарушението и нарушителя.

Предвид горното, Шуменският административен съд приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати установените от въззивния съд съществени нарушения на административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е фиксирано в нормативно установените предели, при съблюдаване на неговите цели, предвидени в чл.12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла, вложен в чл.27 от с.з., поради което атакуваното решение № 161 от 07.11.2013г. по АНХД № 470/2013г. по описа на НПРС следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, респективно, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, потвърждаващо Наказателно постановление № 04/26.07.2013г., издадено от Началника на РУ «Полиция» -гр.Каолиново. 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОТМЕНЯ решение № 161 от 07.11.2013г. по АНХД № 470/2013г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 04/26.07.2013г., издадено от Началника на РУ «Полиция»-гр.Каолиново, с което на Х.Д.Х., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл.270, ал.1 от ЗМВР.

Решението е окончателно. 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

                                                                                                             2./п/ 

         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 28.01.2014г.