Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

9

град Шумен, 23.01.2015г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                     Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                           Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Долапчиев от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Маргарита Стергиовска КАНД № 387 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба, депозирана от „П.И.2.” ЕООД със седалище и адрес на упавление гр.Шумен,  представлявано от П.И.П., срещу Решение №744/27.10.2014г. на Районен съд град Шумен, постановено  по ВНАХД №1765/2014г. по описа на същия съд. 

С атакуваното решение е потвърдено Наказателно постановление №272/13.08.2014г.год. на Началника на Митница – гр. Варна, с което на основание чл. 126, чл. 124 ал.1 и чл.124а ал.1 от ЗАДС на П.И.2.” ЕООД със седалище и адрес на упавление гр.Шумен,  представлявано от П.И.П.,  е наложена имуществена санкция  в размер на 1000 лева, отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение и “лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект: кафе - аператив, находящ се в гр.Шумен, ул. „Ген. Скобелев” № ** за срок от 1 месец.

В жалбата се релевират доводи, че обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), като се излагат правни и фактически доводи в подкрепа на оплакването за допуснатите нарушения. Отправено е искане за отмяна на въззивното решение и потвърденото с него НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично и поддържа жалбата.

Ответникът по касационната жалба – Митница - Варна, в депозирано писмено становище оспорва жалбата и счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение е потвърдено е потвърдено Наказателно постановление №272/13.08.2014г.год. на Началника на Митница – гр. Варна, с което на основание чл. 126, чл. 124 ал.1 и чл.124а ал.1 от ЗАДС на ”П.И.2.” ЕООД със седалище и адрес на упавление гр.Шумен,  представлявано от П.И.П.,  е наложена имуществена санкция  в размер на 1000 лева, отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение и “лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект: кафе - аператив, находящ се в гр.Шумен, ул. „Ген. Скобелев” № ** за срок от 1 месец.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено, че на 29.04.2014г.  служители на Митница Варна, съвместно със служител на ОДМВР-Шумен, извършили проверка в кафе – аперитив, находящ се в гр.Шумен, ул. „Генерал Скобелев“ № **,  стопанисван от ”П.И.2.” ЕООД ***.  В обекта били открити пластмасова туба  с вместимост от 5 литра и 5 бр. стъклени бутилки с вместимост  1 литър, пълни с  безцветна прозрачна  течност с мирис на ракия. Към момента на проверката не бил представен документ удостоверяващ заплащането на акциз. В присъствието на собственика и  представляващ дружеството, тубата и стъклените шишета били облепени със слепки, върху които положили подпис П.П. и служител на Митницата. За резултата от проверката  бил съставен Протокол № 1234/29.04.2014г. и опис към него на иззетите акцизни стоки. На 08.05.2014г. комисия в състав служители на Митница Варна и представляващият дружеството П.П., извършила измерване на количеството  на иззетата при проверката течност, както и на алкохолното съдържание. Резултатите са обективирани в Протокол за установени количество и алкохолно съдържание № 32-41241/08.05.2014г., който бил подписан от членовете на комисията, вкл. и от П. с изричното отбелязване, че няма възражения. Установеното количество течност и алкохолно съдържание било следното:  ПВЦ туба – 4.6 литра  - 46.80% vol, 1 бр. стъклена бутилка – 0.880 литра – 46.80 % vol, 1 бр. стъклена бутилка – 0.950 литра – 33 % vol,  1 бр. стъклена бутилка – 1 литър – 33 % vol, 1 бр. стъклена бутилка – 0.960 литра – 33 % vol, 1 бр. стъклена бутилка – 0.960 литра – 46.80 % vol.

Представляващият дружеството бил поканен да се яви  в Митническо бюро – Шумен на 08.07.2014г. за даване на обяснения и съставяне на АУАН.  В дадените от П. писмени обяснения не се оспорва обстоятелството, че в обекта са били намерени процесните акцизни стоки.  Излага, че  се касаело за домашна ракия, която му била донесена от негов познат. Същата не била предназначена за продажба в обекта, а за лична употреба, във връзка с абитуриентски бал. На 08.07.2014г. срещу дружеството бил съставен АУАН № 221, в присъствието на представляващия П.П., за  нарушение на чл. 126 от ЗАДС за това, че на 29.04.2014г. в търговски обект държи акцизни стоки – ракия, без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ или друг документ, удостоверяващ плащането на акциза. При предявяване и  връчване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. В хода на административното производство е изготвено  становище за определяне на дължимия акциз, съгласно което общият размер на дължимия акциз е  43.71 лева.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка,наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 126, чл. 124 ал.1 и чл.124а ал.1 от ЗАДС “П.П. 2009” ЕООД, гр.Шумен , е наложена имуществена санкция  в размер на 1000 лева, отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение и “лишаване от право да упражнява търговска дейност в обект: кафе - аператив, находящ се в гр.Шумен „Ген. Скобелев” № ** за срок от 1 месец.

Въз основа на така установените факти, съдът е приел, че в административно-наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на наказаното лице и съставляващо основание за отмяна на атакувания санкционен акт. Приел е също, че АУАН, с който е образувано административно-наказателното производство, е съставен при спазване изискванията на чл. 40 и сл. от ЗАНН, съдържа предвидените в чл. 42 от ЗАНН реквизити и е предявен на нарушителя по надлежния ред. Административно-наказателната преписка е изпратена на началника на Митница Варна, който се е произнесъл в рамките на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, издавайки НП, което съдържа предвидените в чл. 57 от ЗАНН реквизити и препис от което е връчено на нарушителя. Шуменския  

районен съд е изяснил фактическата обстановка и е направил своите правни изводи, след като е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност ангажираните по делото и допустими по смисъла на НПК и ЗАНН писмени и гласни доказателства.

Настоящата касационна инстанция споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените от него правни изводи.

Правилно районният съд е счел, че наказателното постановление е издадено съгласно изискванията на чл. 57 от ЗАНН и отговаря на фактическата обстановка по делото. За да постанови решението си, РС се е позовал и на факта, безспорно установен по делото, че при осъществената проверка в обекта, стопанисван от касатора е констатирано, че последният е държал на склад акцизни стоки - спиртни напитки, без да притежава фактура. Правилно съдът е преценил, че в настоящия случай доказателствата по делото му дават основание за извода, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение на  чл. 126 от Закона за акцизите и данъчните складове и съответно ангажирането на административно-наказателната му отговорност.

Касационната инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Те съответстват на данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да съставляват касационно основание за отмяната му.

Съдът счита за неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон от първоинстанционния съд.

Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т. е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В случая не е налице основание за приложение на чл.126 б, ал.2 от ЗАДС - маловажен случай, доколкото двойният размер на акциза на стоките предмет на нарушението следва да не превишава 50 лева. От материалите по делото се установява, че за намереното количество течност с мирис на ракия е следвало да се заплати за акциз сумата 43.71 лева. Двойният размер е 87.42 лева - сума надвишаваща визираният от законодателя размер от 50 лева, което изключва приложението на маловажност. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушения, които да са довели до ограничаване процесуалните правила на жалбоподателя, а и последният в пълен обем е упражнил правото си на защита в административно-наказателния процес.

Колкото до наложеното наказание, съдът намира, че същото е съобразено с тежестта на нарушението и с обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път и правилно е определено според изискването на закона, а именно двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1 000 лева.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.

Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛАрешение №744/27.10.2014г. на Районен съд град Шумен, постановено  по ВНАХД №1765/2014г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                          2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.01.2015 г.