Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

8

град Шумен, 23.01.2015г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Кремена Борисова                             Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                Маргарита Стергиовска

при секретаря С.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 405 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана посредством процесуален представител ст.юрисконсулт В.М., срещу решение № 803 от 21.11.2014г., постановено по ВНАХД № 2166/2014г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания акт е отменено Наказателно постановление № 120191-0114207/15.10.2014г. на зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на «М.А. ЕТ с ЕИК по БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Баба Тонка № ***, представляван от М.А.А. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ (Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ). В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Касаторът твърди, че по делото са събрани достатъчно доказателства за осъществяване на санкционираното неизпълнение на задължение към държавата, като в хода на административно наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Навежда доводи, че санкционираната деятелност, осъществяваща административнонаказателния състав, визиран в чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС, не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, поради което доводите на районния съд за маловажност, са неоснователни. Въз основа на изложените в жалбата аргументи е отправено искане за отмяна на въззивното решение и за постановяване на ново, с което да бъде потвърдено НП.

Ответникът - «М.А. ЕТ ***, представляван в съдебно заседание от адв.Д.Р. оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като излага подробни аргументи, обосноваващи законосъобразност и правилност на съдебния акт.

Според представителя на Шуменската окръжна прокуратура касационната жалба е допустима, но по същество – неоснователна, доколкото санкционираната деятелност е с по-малка тежест от обичайните нарушения от този вид и това правилно е преценено от въззивната инстанция като обстоятелство, обосноваващо отмяната на наказателното постановление. Предлага решението на ШРС да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение районният съд е отменил Наказателно постановление № 120191-0114207/15.10.2014г., издадено от зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на «М.А. ЕТ *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева, за това, че не е изпълнил задължението си да отпечата съкратен отчет за месец април 2014г. на фискалното устройство, монтирано и въведено в експлоатация в търговски обект - бистро «Фенерите», находящ се в гр.Шумен, бул. Велики Преслав № ***, стопанисван от търговеца, в седемдневен срок след изтичане на месеца - нарушение на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Нарушението е установено на 28.08.2014г. при извършена проверка от органи по приходите, които са констатирали, че месечният отчет на фискалното устройство за месец април 2014г. е изведен на 08.05.2014г., т.е. след изтичане на законоустановения срок. Описаното неизпълнение на задължение е квалифицирано като административно нарушение на разпоредбата на чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което е съставен АУАН сер.АА № 0114207/02.09.2014г. и е издадено процесното наказателно постановление. Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд е приел за безспорно установено, че  търговецът е извършил визираното в НП нарушение, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган е действал законосъобразно, квалифицирайки констатираното неизпълнение като административно нарушение по чл.185, ал.2 от ЗДДС, във вр. чл.185, ал.1 от с.з. Приел е също, че макар и съставомерна по приложения административно наказателен състав, санкционираната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, доколкото се касае за закъснение само от едни ден, като нарушението е извършено за първи път. Според мотивите на съдебното решение, въпросното нарушение поради своята малозначителност има изключително ниска степен на обществена опсаност. По тези съображения въззивният съд е отменил Наказателно постановление № 120191-0114207/15.10.2014г, издадено от зам.директора на ТД на НАП – Варна, с което на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС на ЕТ «М.А.» - гр.Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Настоящата съдебна инстанция намира, че решението е правилно и законосъобразно, като споделя доводите, че санкционираното неизпълнение на задължение съставлява «маловажен случай» по смисъла на чл.28 от ЗАНН.

Касационният съдебен състав приема на базата на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, че с описаната в АУАН и НП деятелност санкционираният правен субект формално е осъществил санкционираното неизпълнение на задължение към държавата по смисъла на чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС, във вр. с чл.41, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. Съгласно цитирания подзаконов нормативен текст, търговецът е длъжен в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и година да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко устройство в обекта за съответния период. В случая е установено, че ЕТ «М.А.» не е изпълнил задължението си да разпечата съкратен отчет на фискалната памет на фискалното устройство в обекта за месец април 2014г. в законоустановения срок. По този начин на посочената в НП дата - 08.05.2014г. безспорно е нарушил реда за отчитане на фискалните устройства, без това да е довело до неотразяване на приходи, осъществявайки административно наказателния състав, регламентиран в чл.185, ал.2, във вр.с ал.1 от ЗДДС.

Както правилно е отбелязал районният съд обаче, въпросната деятелност съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От събраните по делото материали се установява, а и по същество не се оспорва от страните, че се касае за първо по ред нарушение, при липса на данни за извършени други нарушения на осигурителното законодателство от санкционирания субект, както и, че в резултат на санкционираната деятелност не са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици. От съществено значение при преценка тежестта на констатираното нарушение е обстоятелството, че търговецът е изпълнил своето задължение с незначително закъснение от един ден. Месечният отчет е изведен на следващия ден след изтичане на законоустановения срок – на 08.05.2014г. и преди установяване по надлежния ред на факта на неизпълнение на задължението, респективно иницииране на административно наказателното производство. Този факт, съчетан с липсата на каквито и да било данни в резултат на по-късното извеждане на отчета да са настъпили неблагоприятни последици, както и обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид, сочат на по-ниска степен на обществена опасност на констатираното деяние, в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. От друга страна, целта на налагане на административно наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правов ред. В случая деецът е предприел действия за изпълнение на задължението си по собствени подбуди и преди подвеждането му под административно наказателна отговорност, което означава, че визираната в чл.12 от ЗАНН цел на наказанието по линия на специалната превенция е постигната много преди факта на неговото налагане. Тези обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, характеризират деянието като «маловажен случай» по смисъла, вложен в чл.28, б. «а» от ЗАНН. При това положение, административно наказващият орган е следвало, вместо да санкционира дружеството с предвиденото в чл.185, ал.1 от ЗДДС административно наказание, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение от същия вид ще му бъде наложено визираното в санкционната разпоредба административно наказание. Като не го е сторил, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, постановявайки незаконосъобразен правораздавателен акт, който правилно е отменен от въззивния съд.

 По изложените съображения, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 803 от 21.11.2014г., постановено по ВНАХД № 2166/2014г. по описа на Районен съд - гр.Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                             2./п/

 

                         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 23.01.2015 г.