П  Р  О Т  О  К  О  Л

 

 

град Шумен, 22.04.2021 година

            Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Стергиовска

 при участието на секретар: Р. Хаджидимитрова

 Прокурор:

 Сложи за разглеждане докладваното от адм. съдия М. Стергиовска

 Административно дело № 297 по описа за 2020 година.

 На именното повикване в 11:00  часа се явиха:

 Оспорващият, К.Ф.М.,***, редовно призован, се явява лично и с адв. Ж. К., редовно упълномощена отпреди.

 Ответната страна -  Кмет на община Хитрино и заинтересованата страна - Община Хитрино, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представители. Съдът констатира, че по делото е депозирана молба с рег. № ДА-01-1286/21.04.2021г. от процесуалния представител на ответната и  заинтересованата страна, в която сочи, че ход на делото следва да бъде даден. На следващо място оспорва заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза, като е изложил аргументи по отношение на доводите си.

 Вещото лице, П.П.П., редовно призовано, се явява лично.

 Адв. К.: Да се даде ход на делото.

 Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

      О П Р Е Д Е Л И:

             ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 Съдът констатира, че по делото е изготвена и депозирана  съдебно-техническа експертиза в срок.

 Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещото лице, както следва:

 П.П.П.64г., български гражданин, женен, неосъждан, с висше образование, без родство със страните.

 Съдът разяснява на вещото лице наказателната отговорност за даване на неверни или заинтересовани заключения по чл. 291 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. 

           Вещото лице обеща да даде вярно и точно заключение.

 Съдът пристъпва към изслушване на заключението по съдебно-техническата експертиза.

 Вещото лице: Поддържам изготвеното заключение. Нямам какво да добавя.

 Въпрос на Адв. К.: Във връзка с отговора Ви по т. 3 може ли да обобщите дали е налице несъответствие между отреждането за автогара в скицата-предложение на предложения за проектиране УПИ, проектния, и предназначението на територията, съгласно действащия ОУП, частта досежно УПИ III-321,322 в кв. 48 на с. Хитрино?

 Вещото лице: Първо е налице противоречие между отреждането за конкретния парцел, проектния парцел, за автогара, с отреждането на територията, записано в проектния план за застрояване за обществено обслужващи дейности. Автогарите са част от транспорта и следваше, щом отреждането е „за автогара“, да не бъде за „обществено обслужващи дейности“, а да бъде „за транспорт или транспортни нужди“. Има разлики и във вида собственост на бъдещото УПИ, ако такова въобще се реализира. Обществено обслужващите дейности предполагат частна общинска собственост, а териториите за транспорт и инфраструктура са по закон публична общинска собственост, а чл. 205, с който се мотивира заданието за проектиране, говори за принудително отчуждаване на земи на юридически и физически лица единствено и само за публични общински или публични държавни нужди.

 Въпрос на Адв. К.: Можете ли да посочите еднозначно – налице ли е несъответствие между отреждането за автогара и ОУП в частта досежно УПИ III-321,322?

 Вещото лице: Да, налице е.

 Въпрос на Адв. К.: По отношение на отговорите Ви по т. 4 – това несъответствие, което сте посочили, означава ли, че скицата – предложение не съответства на правилата и нормативите по устройство на територията?

 Вещото лице: Не съответства на правилата и нормативите по Наредба № 7 за обем и съдържание.

 Въпрос на Адв. К.: По отношение на т. 5 – без да са посочени брой автобусни места може ли да се извърши преценка дали площта на допуснатия за проектиране УПИ съответства на правилата и нормативите за устройство на територията?

 Вещото лице: За да определя било аз, или който и да е проектант един терен, не говоря за жилищно строителство, един терен за обществени нужди, дали ще бъде за транспорт или за супермаркет е без значение, аз трябва да имам представата какъв брой посетители, в случая щом говорим за автогара - пътници, ще обслужва. Оттам, да получа информация, на база на някаква статистика, а тя тази статистика е уредена в нормите за проектиране на автогари - 1 година назад се прави статистика на пътникопотока, да имам статистиката какъв брой пътници ще обслужва тази бъдеща автогара, респ., т.е. вследствие на броя пътници, при натовареност на един транспортен курс какъв брой необходими автобусни места са необходими за тази автогара. По Наредба № 7 е казано - при едно автобусно място минимум 700 квадрата.

 Въпрос на Адв. К.: А когато не е посочен?

 Вещото лице: Като нямам изходните данни просто казвам: имам един терен от декар и 400 кв. и него го правя на автогара, а дали това е достатъчно или не…

 Въпрос на Адв. К.: Този пропуск в скицата-предложение, в заданието, означава ли, че същите не съответстват на правилата и нормите за устройство на територията, които цитирахте?

 Вещото лице: Не мога да преценя дали съответстват, защото нямам изходната информация, няма го задължителното условие, а без него, по силата на самата Наредба № 7, не може да се тръгне на проектиране.

 Въпрос на Адв. К.: Налице ли е съответствие или не между допуснатото за проектиране предложение за изменение на ПУП-ПРЗ и правилата и нормативите по устройство на територията, и съответно по ОУП?

 Вещото лице: Няма съответствие и с правилата, и с ОУП. Най-напред и основно няма съответствие с правилата за проектиране. Отделно ОУП, предложението, не съответства на предвиждането на ОУП. Второто може да се коригира – цитирал съм го, че когато частичното изменение на ПУП предполага изменение на ОУП – законът казва: изменете първо ОУП, след това си процедирайте частичното изменение, т.е. второто може технически във времето да се приведе в съответствие, но липсата на съвместимост между едно предложение с правилата и нормите за изготвянето му това няма как да се оправи.

 Адв. К.: Искам да взема отношение по молбата на ответника от 21.04.2021г. Считам, че същият не е формулирал и не е обосновал искането си за повторна експертиза, тъй като основните му аргументи са, че вещото лице, като геодезист, нямало необходимата компетентност да отговори на тези въпроси, а следвало вещото лице да е архитект. Първо - подобни възражения към настоящия момент не са правени, а вещото лице е известно на насрещната страна още от момента на назначаване на експертизата. Отделно от това, това, което е посочено, не е аргументирано с някаква конкретна законова разпоредба, а просто е посочено, че той счита, че архитект би бил, което не е така, тъй като тази молба е внесена снощи следобяд, а има и официално становище от ДНСК, че именно проектанти-геодезисти са лицата, компетентни да изготвят плановете и съответно плановете за регулация, а включително и по отношение на плановете за регулация застрояване там се преподписва от архитект, а не се изготвят от тях. Ако това беше подадено от колегата своевременно можех да представя това становище в днешно съдебно заседание, поради което Ви моля, да отхвърлите искането му за назначаване на повторна експертиза. Ако все пак съдът счита, че следва да бъде назначена такава, то моля, да ми дадете възможност, преди да назначите и да определите вещото лице, да представя това официално становище на ДНСК, за да определите съответно и вещото лице. Категорично се противопоставям на посоченото от насрещната страна вещо лице, тъй като е недопустимо страната сама да посочва кое вещо лице да изготви експертизата, особено повторна.

 Съдът предоставя депозираната молба на вещото лице с така формулираните оспорвания по точките по експертизата.

 Вещото лице: Аз лично становище към това нещо нямам. Когато съм изготвял експертизата съм чел въпросите, формулирани като задачи и съм ги съпоставил със ЗУТ и с Наредба № 7, вкл. и с тази допълнителната, която ползвам – нормите за проектиране на автогари. Това, което мога да кажа е, че никъде в текста на заданието, в частта си „цел на проектиране“ не се твърди, че територията на проектния УПИ е за транспорт – това е изречението,  заданието е във Вас, в делото, втора страница – „Цел на проекта“ дори и библиографски да го прочетете, по диагонал, навсякъде се говори за съоръжение по чл. 205 от ЗУТ. Има го и ЗУТ. Аз нито пиша законите, нито мога да ги редактирам, нито да ги коментирам. По отношение на твърдението за липса на ОУП - една от задачите ми беше да посетя община Хитрино. Отидох в общината, понеже прерових възможните електронни източници за информация, нито на официалния сайт на Община Хитрино, нито където и да било другаде открих графична съставка /примерно както е ОУП на Шумен, на Каспичан/, пък било то и в PDF формат на ОУП на с.Хитрино. Открих том 1 - ОУП, открих том 2 - Исторически места и екологична оценка. В самото дело е представена извадка от този същия ОУП, за който се твърди, че го няма. В община Хитрино, отивайки, ми го отвориха, видях го на монитор, попитах дали го имат на хартия, казаха, че го нямат, могат да ми направят извадка от него. Изрично ги попитах кога е одобрен и ми казаха, че е с решение от края на 2018г., т.е. минимум два месеца преди изготвеното задание и внесеното искане за разрешаване изработването на ПУП. Не мога да кажа нищо повече. Тук в молбата се казва, че няма ОУП, на мен ми е казано, че има. Не ми е казано от този, който е написал молбата, казано ми е от техническата служба.

 Въпрос на съда: Четейки така формулираните възражения ответната страна разширява предмета на експертизата или просто възразява с интерпретация по неин си начин на Вашите отговори. Как възприемате това, което се съдържа в молбата, като отделни аргументи по точките от заключението? Има ли допълнително поставени въпроси от страната?

 Вещото лице: Според мен няма нещо, което иска допълнително. Иска се произнасянето на компетентен архитект по това дали е допустимо една автогара, която твърдя, че по Наредба № 7 е територия за транспорт, можела да бъде обществено обслужващи дейности.

 Въпрос на Адв. К.: По отношение на компетентността – проектанти с каква правоспособност изготвят плановете за регулация и застрояване, в съответните съставки и съответно и плановете за изменение на такива планове и скиците-предложения? Комбинирани планове кой следва да изготвя?

 Вещото лице: ПУП, който е изрично е посочено, че е план за регулация и застрояване се изработва в две отделни части и така е в заданието – има застроителна съставка, изработена от архитект и регулационна съставка. В случая заданието е едно, но заданието е подписано в случая само от архитект, но не и от геодезист, а по принцип всяка една от двете съставки трябваше да има отделно задание

 Въпрос на Адв. К.: Смятате ли, че е в компетентността Ви това, което сте изготвили, като експертиза? И моля съдът да съобрази, че в заседанието от 11.03.2021г. съдът изрично попита страните дали имат някакви  възражения по отношение на вещото лице, което назначава и има изрично изявление на насрещната страна, обективирано в протокола, че няма възражение именно това вещо лице да изготви експертизата. Считам, че в искането си за повторна експертиза насрещната страна не е обосновала възникването на съмнения за правилността на експертизата. Такова е изискването на чл. 201 от ГПК, приложим съгласно чл. 144 от АПК, за да има основание съдът да назначи повторна експертиза. Считам, че това е шиканиране от насрещната страна на процеса. Основния аргумент, с който се запознах от молбата е, че вещото лице нямало необходимата компетентност да даде това заключение, но факт е, че насрещната страна изрично не се противопостави, в момент, когато съдът указа такава възможност и сега, единствено с оглед на заключението и без да сочи конкретна разпоредба защо вещото лице не е компетентно да се иска повторна експертиза считам, че това не обосновава твърдения за неправилност, а така или иначе трябва да се обоснове такова, за да бъде назначена повторна експертиза.

 Вещото лице: Налице е такова писмо, издадено от ДНСК, в което се указва кой в какво е компетентен.

 Адв. К.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.

 Съдът намира изготвеното и представено заключение по допуснатата и назначена съдебно-техническа експертиза за обективно и компетентно дадено, поради което ще следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

 С оглед доводите, изложени в Молба рег. №ДА-01-1286/21.04.2021г., по описа на ШАдмС, от процесуалния представител на ответната и заинтересованата страна по всяка една от точките от заключението, съдът намира, че същите представляват непоставяне на допълнителни задачи и такива, които са извън компетентността на вещото лице, а собствена трактовка и възприемане на определени констатации на вещото лице, с които страните не са съгласни.

 Съдът намира, че не е налице и соченото друго основание за допускане и назначаване на повторна експертиза, с оглед липсата на компетентност на вещото лице, доколкото в случая предмет на оспорване е комбиниран подробен устройствен план - план за регулация и застрояване, като основополагащо в случая е урегулирането на поземлените имоти, което е изцяло в компетентността на инженер-геодезист, с каквото образование е настоящото вещо лице.

 При това положение и доколкото в съдебно заседание по делото, проведено на 11.03.2021г., в което е взел участие процесуалния представител на ответната и заинтересованата страна и изрично е заявил становище, че няма възражение по назначаването на вещото лице, в което заседание са формулирани и задачите към вещото лице, съдът приема, с оглед липсата на допълнителни и конкретни съображения за необоснованост или непълнота на заключението, че така депозираната молба представлява защитна позиция, а не оспорване, по смисъла на чл. 201 от ГПК, приложим по смисъла на чл. 144 от АПК, на изготвеното заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза.

  С оглед изложеното, съдът намира, че така депозираната молба се явява неоснователна, а заключението на вещото лице, като обективно и компетентно дадено следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

 Водим от горното, съдът

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е Л  И:

 ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото заключението по допуснатата и назначена съдебно-техническа  експертиза.

 На вещото лице да се изплати възнаграждение, съобразно внесения  депозит  и представената  справка-декларация.

 Адв. К.: Представям и моля да приемете доказателства за извършените от жалбоподателя разноски, във връзка със заплащане на претендирания по делото адвокатски хонорар – фактура и извлечение от електронната банкова сметка ***е плащания. Представям и списък на разноските, които претендираме за плащане. По отношение на представените от насрещната страна списък за разноски и претенциите за разноски възразяване, че по което и да е дело липсват доказателства за заплатен адвокатски хонорар от страна на ответната и заинтересованата страни.

 Съдът

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е Л  И:

 Прилага към писмените доказателство по делото Молба от ответната и заинтересованата страни, с рег. № ДА-01-1286/21.04.2021г., по описа на ШАдмС, към която е приложен списък на разноските, както и прилага списък на разноските, представен от процесуалния представител на оспорващия с приложени фактура № 438/26.02.2021г. и банково извлечение.

 Адв. К.: Нямам доказателствени искания и няма да соча други доказателства.

 С оглед изявлението на страните, че не сочат доказателства и нямат доказателствени искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

            ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

 Адв. К.: Моля, да отмените, като незаконосъобразна обжалваната заповед, с която е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП-ПРЗ. Моля, за срок за представяне на писмени бележки. Ще изложа в най-общи линии какви са ни възраженията срещу законосъобразността на тази заповед  – със същата е разрешено изработването на Проект за изменение на ПУП, който е обявен за нищожен с влязло в сила съдебно Решение № 185/2019г. на ШАдмС, постановено по АД № 143/2019г. С това решение е обявено за нищожно Решение № 76 от Протокол № 5/24.08.2018г. на Общински съвет Хитрино, в частта му досежно УПИ III - 321,322 в кв. 48 на с. Хитрино. Това е един от имотите, предмет на разработката, разрешена за изработване с оспорената заповед. Няма как ПУП – ПР, защото в случая е обявен за нищожен, да подлежи на последващо изменение. Независимо, че това решение на съда е влязло в сила след издаване на тази заповед, с оглед разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК всички факти, относими към законосъобразността на административния акт, до приключване на съдебното дирене, следва да се съобразят от съда при произнасянето му. Отделно от това, по настоящото дело се събраха доказателства относно обстоятелствата, посочени от ВАС, като относими, за да е законосъобразна една заповед за разрешаване за изработване на  проект за изменение на ПУП. От събраните по делото доказателства и по конкретно от приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че скицата - предложение не съответства, както на предвижданията на ОУП, така и на правилата и нормативите за устройство на територията. В тази връзка моля, да ми дадете възможност подробно да изложа аргументите си, като анализирам събраните по делото доказателства. Моля, за присъждане на разноски, съобразно представения списък на същите, като претендираните разноски от нас включват, както разноските, направени по настоящото дело, така и разноските, направени в предходните дела, които не са приключили с произнасяне на влязъл в сила краен акт по същество.

 Съдът предоставя на страните 5 и 7 - дневен срок, в който да представят писмени бележки по делото и обяви, че ще се произнесе с решение в инструктивния срок.

           Заседанието приключи в 11:40 часа.

 Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

                                                                               Административен съдия:

 

                                     Секретар: