П Р О Т О К О Л

 

 

 

град Шумен, 24.06.2020 година

 

           Шуменският административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и двадесета година в състав:

 

                              Административен съдия: СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА

 

при участието на секретар: Ив. В.

 

Сложи за разглеждане докладваното от адм. съдия Сн. Чолакова Административно дело № 441 по описа за 2019 година.

 

На именното повикване в 09:30 часа се  явиха:   

 

Оспорващата, Р.В.Д.,*** - редовно призована, нe се явява лично и не изпраща представител.

 

От процесуалния й представител е депозирано писмено становище, в което е посочено, че желае делото да се гледа в негово отсъствие.  

 

Ответникът, Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, гр.Шумен - редовно призован, не се явява лично, за него се явява адв. С. Г. от ШАК,  редовно упълномощена. 

 

Заинтересованата страна, А.Д.В. -  редовно призована, не се явява и не изпраща представител.  

 

Заинтересованата страна, И.В.И. - редовно призована, не се явява и не изпраща представител.  

 

Заинтересованата страна, Р.В.И. – редовно призована при условията на чл.41, ал. 2 ГПК, не се явява и не изпраща представител.  

 

Заинтересованата страна, Ц.И.С. - редовно призована, се явява лично и с адв.  Ст. З. от ШАК, редовно упълномощена.   

 

Вещото лице П.П.П. – редовно призован, се явява лично.

 

Предвид неявяването на част от страните по делото и липсата на друго дело, насрочено за същата дата и час, съдът пристъпва към разглеждането му на второ четене.

 

На именното повикване на второ четене в 09:34 часа не се явяват нови страни по делото.

 

Адв. Г. – Да се даде ход на делото.

 

Адв. З.  -  Да се даде ход на делото.

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

  О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

Съдът докладва молба от оспорващата от 24.06.2020г., депозирана чрез процесуалния й представител адв. С.С., с която е приложен списък за разноските, отправено е искане да се даде ход на делото и да бъде изслушана допълнителната съдебно-техническа експертиза, като са поставени и конкретни въпроси на вещото лице, изложени са и аргументи по съществото на спора.     

 

Съдът докладва заключението по назначената допълнителна съдебно-техническа  експертиза, като констатира, че същото е депозирано в законоустановения срок.

 

Адв. Г.  – Не възразявам на изслушването на вещото лице.

 

Адв. З.  - Не възразявам на изслушването на вещото лице.

 

Съдът пристъпва към снемане самоличността на вещото лице:

 

П.П.П. - 63 години, български гражданин, женен, висше образование, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните.

 

Съдът напомня на вещото лице отговорността за даване на невярно заключение по чл. 291, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години.

 

Вещото лице обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.

 

Съдът пристъпва към изслушване на вещото лице:

 

Вещото лице П. – Поддържам даденото заключение, нямам какво да добавя.

 

Въпрос 2.1 от молбата на оспорващата: Регулационният план на гр. Шумен от 1996г. приложен ли е по отношение на границата между двата имота, предмет на спора?

 

Адв. З. – Възразявам на този въпрос. Дали е приложен или не регулационният план, е правен въпрос.

 

Съдът допуска въпроса.

 

Вещото лице П. – Тук специално приложение, в което да съпоставя действаща КК с регулационен план от 1996г. нямам, но такова е приложено в първата експертиза. В копието, което съм направил и в самия регулационен план, дворищно регулационната линия между двата имота, този на оспорващата и този на заинтересованите страни, дворищно регулационната линия е идентична с кадастралната граница между двата имота. Тук няма реч за прилагане на дворищно-регулационен план, с който части от единия кадастрален имот да преминават като части от  парцел към друг парцел. В този смисъл регулационният план покрива кадастралната основа.  Говорим за кадастрален план 1996г. и регулационен план 1996г., не говорим за КК. Кадастралната граница между двата имота минава по източната стена на къщата. Според плана от 1996г. къщата остава в имот 147  на оспорващата. Впрочем в кадастралната основа при оцифряването на плана няма конкретна разлика между типовите линии. Според кадастралния  план от 1996г. къщата на заинтересованите остава в имота на оспорващата. Това е постройка 03 със земята под нея. В тази постройка се влиза от страна на имота на заинтересованата страна и друг достъп до този терен няма. От страна на имота на оспорващата достъп до този терен, като терен, няма. На тази сграда от запад няма врата. Регулация се прилага когато има неуредени сметки, когато има разлика между регулационни и кадастрални граници. По плана от 1996г. имаме пълна идентичност на кадастрална с регулационна линия. И спомнете си какви изменения имаше в ЗТСУ, след демокрацията, с цел да отпадне понятието „неуредени сметки по регулация“. 

 

Въпрос 2.2 от молбата на оспорващата: Налице ли е действащ и приложен ПУП на гр. Шумен по отношение на имот с идентификатор 83510.660.147, собственост на жалбоподателката от 719кв.м., съответстващ на УПИ ІХ- „ниско жилищно застрояване“, в кв. 580 по плана на гр.Шумен /виж приложения по делото Договор за прекратяване на съсобственост по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост от 06.03.2015г.?  

 

Вещото лице П. – Първо не е казано какъв устройствен план, защото устройствените планове са 5 вида. В момента, в който общината прекратява съсобствеността си в имот 147, по действащата вече КК, общината приема, съпоставяйки искането на жената,  собствеността й по акта, който е съставен по действалия кадастрален и регулационен план към 1973г., (по който въпросната сграда и земята под нея са част от имот на заинтересованите), та общината приема, че имот по КК 147 е със собствената си площ от 719 кв.м., но с договора се ликвидира съсобствеността в 147, такъв, какъвто е по КК. По КК сградата и земята под нея са в имота на заинтересованите, т.е. в имот 159. Общината ликвидира съсобственост, доколкото 1973г. оспорващата се снабдява с нотариален акт за 550 кв.м., а 2015г. общината казва имотът е с площ седемстотин е нещо, не помня точно колко, вади собствените 550 кв.м. и за останалата част прекратява съсобствеността. На практика общината ликвидира съсобствеността в имот 147 по КК, приемайки, че имот 147 съответства на парцел ІХ. Общината ликвидира съсобственост в имот, приемайки го, че е идентичен, съответен с един парцел, без да засяга сградата и площта под нея на заинтересованите.

 

Въпрос 2.3 от молбата на оспорващата: Лицето и площта на новообразувания имот, конкретното им предназначение, характера и начина на застрояването им определят ли

 

се със самия ПУП, съгласно чл.14 и следващите от ЗУТ?

 

Вещото лице П. – В този въпрос са омешани поне две неща, план за регулация определя площта и най-вече лицето на един УПИ, а вида на застрояването, типа му, етажността му, коефициента на застрояване, се определят с план за застрояване. Никъде до сега не съм бил ангажиран да търся и да гледам какъв план за застрояване има. 1996г. заповедта е за регулационен план на кв.Гривица. Мога да отговоря, че 1996г. на парцела на  оспорващата е създадено маломерно лице и в това отношение плана от 1996г. и по отношение имота на оспорващата ,и по отношение имота на заинтересованите, страда от технически дефект, не отговаря на изискванията на старото ЗТСУ, не отговаря на изискванията и на ЗУТ. И в старото ЗТСУ и в ЗУТ нормата е една и съща – лице на парцел в града е минимум 14м. Ако имаме делба на съсобствен парцел, тогава се допуска намаляване на лицето с 1/5, с 20%. И старото ЗТСУ в това отношение имаше по-строга норма, ЗТСУ разрешаваше намаляване на площта или на лицето с 1/5. Сегашният ЗУТ казва може и лицето и площта. Това няма отношение към исканото изменение.

 

Въпрос 2.4 от молбата на оспорващата: Има ли различия между Кадастралната карта и действащия регулационен план от 1996г., респективно изготвения ПУП за процесния имот и те съответстват ли на исканото изменение на кадастралната карта?  

 

Вещото лице П. - Между кадастралната основа на плана от 1996г. и действащата КК има разлика, състояща се в невярно (аз твърдя, че е невярно, съпоставяйки плановете от 1958г. до момента) отразяване на местоположението на сградата и земята под нея в кой от двата имота попада. Вярно е изобразяването в КК по отношение на земята и сградата над нея, която е и предмет на исканото изменение. За ПУП нямам данни да е подавано искане за изменение на плана от 1996г., а и не ми е било поставяно като задача. Кадастралната карта и плана от 1996 се различават. Аз не знам да има одобрен ПУП, не съм го имал като задача и не съм търсил.

 

Заинтересованата страна  Ц.С. – Никога не сме получавали уведомление за изготвен ПУП. Не са ни викали в общината.  

 

Въпрос 2.5 от молбата на оспорващата: След като има влязъл в сила регулационен план от 1996г. и изготвен и влязъл в сила ПУП за процесния имот, то относими ли са към исканото изменение прекратилите действието си стари регулационни планове на гр. Шумен, изчерпателно упоменати в експертизата?

 

Вещото лице П. – Да, има регулационен план от 1996г., но не знам да има изготвен и влязъл в сила ПУП. Ако има такъв ПУП, той е пълно неведение за заинтересованите. Ако е само план за застрояване без промяна на етажността, общината не е длъжна да ги уведоми, но по принцип общината ги уведомява. Не знам за какъв влязъл в сила ПУП говорим. Аз не съм установил да има изготвен и влязъл в сила ПУП за процесния имот. С подаденото първоначално заявление оспорващата иска площта в зелено (Приложение №5-1 към СТЕ), ведно със сградата да преминат към нейния имот. Това означава в кадастралните регистри тя да премине като собственик на сградата. В последствие тя коригира заявлението си, като отпада нейното желание тя да бъде вписана като собственик на сградата в кадастралните регистри. Остава единствено желанието й земята под тази сграда да се „върне“ към нейния имот, считано тази площ за нейна. Имотът на оспорващата и имотът на заинтересованите страни не се застъпват по документи за собственост с това зелено петно. Това зелено петно никъде като площ, терен, конфигурация, разположение и съседи не е предмет на документите за собственост на оспорващата. Това зелено петно(Приложение №5-1 към СТЕ), следейки плана от 1958 г. до сега, винаги е било част от документацията за собственост на наследодателя на заинтересованите.

 

Адв. Г. - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

 

Адв. З. - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.

 

Съдът намира заключението по извършената съдебно-техническа експертиза за обективно и компетентно дадено, поради което същото ще следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

 

Водим от горното, съдът   

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото заключението по изготвената съдебно-техническа експертиза.

 

На вещото лице да се изплати възнаграждение, съобразно внесения депозит и представената справка-декларация.

 

Съдът докладва писмо на ответната страна от 24.02.2020г., с което е поставен допълнителен въпрос към съдебно-техническа експертиза, зададен по експертизата впоследствие и е представена заповед на началника на СГКК, с която се установява компетентността на издателя на акта. 

 

Съдът докладва удостоверение за наследници на . 

 

Съдът докладва и служебна справка рег.№СД-01-441/17.02.2020г., с която е установено, че в НБД „Население“ няма данни за лицето К.К.В... 

 

Адв. Г. – Административният орган е приел, че К. не е заинтересовано лице, поради следните обстоятелства: видно от експертизата, към имота на оспорващата и към имота на заинтересованите лица през 1960 г. на името на К. и И. В. С., към двата имота е било придадено по регулация местото от 43кв.м., което е към уличната регулация.   Съответно впоследствие, въз основа на този нотариален акт от 1960г. оспорващата си изважда нотариален акт през 1993г. за собственост по наследство и отказ от наследство, където изрично е посочено, че Р. е собственик по наследство и отказ от наследство, а Л. е собственик само по наследство на този имот, на който оспорващата се легитимира като собственик. От приложените документи се установява, че този нотариален акт от 1960г. е послужил като основание за установяване собствеността на оспорващата, приложен и по преписката. Този нотариален акт от 1960г. и името К. излиза в регистъра на имот на заинтересованото лице, за имот 159  по КК по следните причини: когато се отвори регистъра, там се установява, че собствениците на имот 159 се легитимират с два акта – единият нотариален акт за основната им собственост и за частта по регулация, те прилагат този нотариален акт от 1960г., т.е. за тяхното парче отпред и доколкото няма как да се впише само И., вписания в документа за собственост, ние вписваме лицата, които са вписани в нотариалния акт. Това не означава, че К. е собственик. Като сме изследвали собствеността, сме установили, че след смъртта на К. има друг собственик на нейната част на придаваемото място по регулация, затова и не сме търсили нейните наследници. Но дори и да приемете, че тя по някакъв начин е собственик, то оспорващата  се явява нейн наследник. Но дори това не дава основание да се конституира посоченото лице в настоящото производство, доколкото, видно от последната експертиза, частта от придаваемото място, която е в предната част на имота към улична регулация, по никакъв начин не се застъпва с обхвата на исканото изменение. 

 

Адв. З. – Моля да допуснете до разпит един свидетел, който водим, и който ще установява променяна ли е през годините и каква е била границата на място между двата процесни имота. Да се приемат представените писмени доказателства. 

 

Адв. Г. – Не възразявам на направеното искане за допускане на свидетел. Нямам възражения по приемане на доказателствата.

 

Съдът намира представените по делото писмени доказателства за допустими и относими към спора, поради което същите ще следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. 

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото писмените доказателства, както следва:

 

-         Представената с писмо рег.№ДА-01-667/24.02.2020г. от ответната заповед №ЧР-32-450/04.12.2019г. на изп. директор на АГКК.

 

-         Изготвената от деловодител от ШАдмС служебна справка досежно лицето К.К.В.. рег.№ СД-01-441/17.02.2020г.

 

-          Представеното от община Шумен с писмо рег.№ДА-01-714 от 28.02.2020г. удостоверение за наследници на лицето .

 

Прилага към материалите по делото молба рег.№ДА-01-1551 от 24.06.2020г.  на оспорващата, съдържаща списък на разноските по смисъла на чл.80 от ГПК, както и писмено становище на оспорващата, подписано с редовен и валиден КЕП от 24.06.2020г. на процесуалния й представител.    

 

Съдът намира искането на процесуалния представител на Ц.С. за допускане до разпит на един свидетел, с оглед установяване на обстоятелството къде се е намирала границата между имоти с кадастрални номера 147 и 159 през годините в обхвата на спора за допустимо и относимо към спора, поради което същото ще следва да бъде уважено.

 

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Допуска до разпит един свидетел при режим на водене от заинтересованата страна Ц.И.С.,  с оглед установяване на обстоятелството къде се е намирала границата в обхвата на спора  между имоти с кадастрални номера 147 и 159 през годините. 

 

Съдът снема самоличността на свидетелката, въз основа на представена от нея лична карта. 

 

Н. Д. М. – родена на *** г., 64 години, бълг. гражданин, омъжена, неосъждана, средно образование, без родство със страните.

 

 Съдът разяснява на свидетеля разпоредбите на чл.166 от ГПК, приложими съгласно чл.144 от АПК,  а именно:

 

-че имат право да се откажат от свидетелстване, когато са били или са пълномощник на страните по същото дело или медиатори по същия спор; както и когато са роднини на страните по права линия, брат, сестра, и  роднина по сватовство от първа степен  (свекър, свекърва, тъст, тъща),съпруг и бивш съпруг, както и лице, с което страната е във фактическо съпружеско съжителство.

 

-че не могат да откажат да свидетелстват, но могат да откажат да дадат  отговор на определен въпрос, като посочат причината за това, ако със своите отговори биха причинили на себе си или на лицата по чл. 166, ал.1,т.2 от ГПК (изброени по-горе) непосредствена вреда или опозоряване. 

 

Съдът разяснява на свидетеля наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл.290, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване  от свобода до 5 години. 

 

Свидетелят обещава да говори истината. 

 

Свид. Н. М. – Аз съм съседка на имотите. Аз живея там от 1974г. Понастоящем съседи сме с Р., но тоя имот, който е придобит ,беше наш имот и ние граничехме с имота на бай И. Имотът е придобит от Р.. Ние се съдихме за този имот  с тях. Когато дойде вещото лице О., каза, че нашият имот и този имот, който в момента притежава Р., е един и същ. Границата ни граничи с бай И. Тя чупка, която я има там, беше една телена ограда и после продължава един сайвант. Бай И. построи този гараж, обаче го направиха малко по-навътре и го пригодиха като една стаичка. В момента, доколкото разбрах, спорът е за тази чупка. Чупката си я има и в нашите нотариални актове и скици и това си е открай време така. Това е в имота на бай И. Наследниците на бай Иван ползват тази стаичка. Р. не може да влиза там. Към нейния имот има стена, към нея няма врата. Има тараби, ограда, после е стаичката и после се влиза малко навътре и има дувар от кирпич. Те въобще нямаха достъп на ул. Скобелев, имаха достъп на ул. Калина.

 

Съдът предявява на свидетелката извадка от КК /Приложение №3-1 към допълнителната СТЕ/, на която да посочи къде се намира нейния имот.

 

Свид. Н. М. – Нашият имот е имот 158. Този имот преди  продължаваше до бай И. по права линия. Тук е отразено в зелено. По нашите стари документи ние граничим с бай И. Постройката 03 продължава малко навътре и после има стена. Постройката е в имота на бай И. През 1974г. сградата не беше построена, мястото се ползваше от бай И.. Мястото беше оградено, имаше тараби, мрежа и после дувар. След като беше построена тази постройка нищо не се промени, тя си остана в неговите  граници. Само бай И. имаше достъп и понастоящем се ползва от неговите наследници. Р. имаше спор с нас, не с тях, защото имотът беше наш. Имахме дело и така се обяви мястото,  което продължава към ул. Скобелев. Те нямаха достъп до ул. Скобелев, те имаха достъп до ул.Калина. Мястото го ползва, за да излиза баща й с каручката, защото на ул. Генерал Скобелев директно се излиза. Това место, когато ние се съдехме, го обявиха държавно. Нашият имот от 300 кв.м. стана маломерен, стана 160 кв.м. и след това те изкупиха това место от общината, вземаха и дела на чичо си – на Л. и тогава решиха да построят точно там една барака, когато направиха тая барака, това е точно под моя прозорец и сега им пречи тая чупка защото е точно пред  вратата на бараката. Искат да я махнат, да се разширят още. Понастоящем и през годините границата на имота на бай И. не е  променяна. Земята под постройката винаги си е била на бай И. и на леля Ж.

 

Адв. З. - Нямам повече въпроси.

 

Адв. Г. - Нямаме въпроси към свидетеля. 

 

Съдът освобождава свидетеля от залата.

 

Адв. Г.- - Нямаме други доказателствени искания. Аз ще помоля  за минимално юрисконсултско възнаграждение в полза на СГКК. Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на оспорващата до размер, който е бил към дата на упълномощаването за минималните размери на адвокатските възнаграждения. 

 

Адв. З. - Нямаме други доказателствени искания. Представям списък на разноските. Оспорвам възнаграждението на процесуалния  представител на оспорващата като прекомерно, моля да го съобразите в решението си.

 

Съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

Прилага към материалите по делото списък с разноските на заинтересованата страна.

 

С оглед изявленията на страните по изчерпване на доказателствените искания, съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

 

ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО

 

Адв. Г. – Моля да постановите решение, с което да отхвърлите жалбата на оспорващата. Безспорно по делото се установи, че обжалваната в настоящото дело заповед е издадена от компетентен орган, съгласно приложената заповед. При издаването й са спазени всички законови изискания, няма съществени нарушения на процесуалните правила. Заповедта е мотивирана, като доказателство за това е доклада, който се намира в материалите по делото, където подробно е изследван казуса. Заповедта на практика установява наличие на спор за материално право между заявителката с исканото от нея изменение в обхвата на проекта и документите за собственост, както и становището на заинтересованите страни в процеса. Безспорно от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че входът към сградата, построена върху  това место, е единствено и само откъм имота на заинтересованите  и оспорващите нямат достъп както до тази сграда, така и до местото под тази сграда. Мотивировката в заповедта изяснява, че съгласно многото планове, които са действали за дадените имоти, безспорно се установява, че има застъпване някъде в собствеността, което обосновава факта, че действително е налице спор за материално право, поради което заповедта с това основание се явява действително законосъобразна. Моля да потвърдите административния акт като законосъобразен.

 

Адв. З.- – Моля да постановите решение, с което да отхвърлите оспорването по жалба на Р.В. като неоснователно и недоказано.   Подробни аргументи за това бих желала да изложа в писмени бележки с оглед обема на писмените доказателства. Моля да ни бъдат присъдени разноски по делото. 

 

Адв. Г. – По отношение на наведените от страна на оспорващата възражения, че видите ли вероятно регулационният план от 1996г. бил приложен, категорично и този въпрос е изследван при издаване на заповедта. Никъде по преписката няма доказателства за придобиване на регулация, или да е заето местото, или да е наплатено. Няма данни за наплащане, а има безспорни доказателства, че местото се владее от придобиването на собствеността в границите и по сега действащата КК. Тоест това место, предмет на обжалваната заповед, действително административният орган установява и по други преписки, че се намира в имота на заинтересованите страни, а не в имота на оспорващата.

 

Съдът обяви, че ще се произнесе със своя съдебен акт в инструктивния срок, като дава възможност на страните да представят допълнителни писмени бележки в 10 -дневен срок от датата на заседанието. 

 

На ответната и на заинтересованата страна да се изпрати становището на оспорващата на електронен адрес.

 

Заседанието приключи в 10:30 часа.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

 

Административен съдия:

 

 

 

                               Секретар: