П Р О Т О К О Л

 

град Шумен, 09.03.2020 година

           Шуменският  административен съд в публично съдебно заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

                                                ЧЛЕНОВЕ: 1. ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

                                                                      2.МАРГАРИТА СТЕРГИОВСКА

при участието на секретар: Р. Хаджидимитрова 

Прокурор:  П. Вълчев при ШОП

Сложи за разглеждане докладваното от  адм. съдия Христинка Димитрова

КАД № 97  по описа за 2020 година.

          На именното повикване в 10:15 часа се явиха:

Касаторът, Е.Й.И., ЕГН **********, в момента в затвора в гр.Ловеч, редовно призован, не се явява. Постъпила е изрична молба от същия на 05.03.2020г., че не желае да се явява в настоящото касационно производство, като е депозирано и писмено становище.

Ответникът, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, редовно призован, не изпраща представител. Депозирано е писмено становище на 05.03.2020г. с изложени съображения по съществото на спора.

Окръжна прокуратура гр. Шумен, редовно призована, за нея се явява прокурор П. Вълчев.

Процесуален представител на касатора, адв. С.Б.С., редовно призована, явява се лично.

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът докладва предявената касационна жалба от Е.Й.И., ЕГН **********, в момента в затвора в гр. Ловеч, против Решение № 259/23.12.2019г. на Административен съд гр.Шумен по АД № 340/2019г. по описа на същия съд.

Адв. С.: Поддържам касационната жалба. Доколкото оспорваме решението, касателно установеното от съда и прието от него, че е настъпила погасителна давност на вземанията ще си позволя да представя две решения на ШАдмС по дела със същите страни, за други периоди от време, като искам да уточня, че ги представям във връзка с това, че моето твърдение е, че има прекъсване на давността, поради което започва да тече нова давност. Считам, че решенията, които представям, в които е ясно за кои периоди става въпрос, са достатъчни, за да обосноват моите мотиви касателно прекъсване на погасителната давност. Прекъсва се давността относно това, че съгласно цитираното от съда тълкувателно решение - от преустановяване на действията. В нашия казус приемаме, че действието е преустановено 2013г. В случая обаче на 12.03.2014г. лицето отново е било в същото заведение, което означава, че от тази дата започва да тече нова давност, нашата давност е прекъсната. Има и решения в този ред на мисли, но нямам готовност да ги цитирам, като практика. Считам, че в случая е налице прекъсване на тази давност, тя се прекъсва със следващото задържане в ОЗ „Следствен арест“, не в затвора. На 12.03.2014г. е по дело № 417/2018г., не е установено, затова прилагам решенията, за да може настоящия състав да се запознае с периодите, в които лицето е било задържано, видно е от решенията. Считам, че делата които прекъсват давността са АД № 417/2018г. и другото прекъсване е по АД №465/2019г.  от 10.09.2014г. - това е крайния период, в който е бил задържан, или началния, пак 2014г. и доводите ми са такива - от момента на преустановяване по нашето дело до следващото му задържане по тези дела е текла давност, няма пречка, но с наново задържане в същото това заведение тази давност се прекъсва и започва новата 5г. давност, която да тече наново. Доколкото се говори за незаконосъобразни действия и бездействия, това би следвало да визира всяко действие и бездействие касателно задържане на лицето в заведение на Следствения арест към Шумен. Имам доказателствено искане – моля служебно да бъдат приложени справките, представени по АД №417/2018г. АД № 465/2019г., и двете по описа на ШАдмС, които справки са издадени от ГДИН по отношение периода на задържане на И..

Прокурорът: 2014г. въобще не е предмет на исковата  молба. Периода е от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. Как ще се прекъсне, Вие релевирате нови обстоятелства, които въобще не са били предмет на първоначалната искова молба.

Адв. С.: Считам, че съдът, в нарушение на процесуалния закон, се е произнесъл касателно погасителната давност, доколкото възражението за давност, която е следвало да релевира ответната страна е било преклузирано с оглед на обстоятелството, че в отговора към исковата молба такова възражение липсва и за първи път е направено с даване ход по същество по пледоариите, поради което считам, че в случая съдът не е следвало да коментира това обстоятелство, с оглед на настъпила преклузия.

Прокурорът: Жалбата е процесуално допустима. По основателността й ще се произнеса по същество. Относно направените доказателствени искания и бележки считам същите за неоснователни, посочената дата на прекъсване на давността въобще не е била релевирана в първоначалния период на исковата молба, така че считам за неоснователни тези твърдения.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените писмени такива по АД № 340/2019г. по описа на Административен съд гр.Шумен, както и представените в днешно съдебно заседание от процесуалния представител на касатора решения по АД № 417/2018г. и АД № 465/2019г., и двете по описа на ШАдмС.

Прилага писмена защита от касатора с рег. № ДА-01-775/05.03.2020г. и писмено становище от ответника с рег. № ДА-01-781/05.03.2020г.

По отношение направеното в днешно съдебно заседание възражение за прекъсване на давност и в тази връзка направено доказателствено искане за прилагане на справки, представени по АД № 417/2018г. и АД № 465/2019г., и двете по описа на ШАдмС, които справки са издадени от ГДИН по отношение периода на задържане на касатора по настоящото производство, съдът намира същото за основателно, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

Да се приложат служебно приложените справки от ГДИН, визиращи период на задържане на касатора по АД № 417/2018г. и АД № 465/2019г., и двете по описа на ШАдмС.

Съдът дава 5 мин. почивка за прилагане на справките по настоящото дело.

Заседанието се поднови в 10:25ч.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА, като доказателства по делото справка с рег. № 86/11.01.2019г., по описа на ГДИН – РСИН Шумен, справка с рег. № ДА-01-2981/21.10.2019г. по описа на ШАдмС, писмо изх. № СД-01-465/25.10.2019г. и писмо с рег. № ДА-01-3100/31.10.2019г. по описа на ШАдмС.

Адв. С.: Нямам доказателствени искания. Няма да соча доказателства.

Прокурорът: Нямаме доказателствени искания. Няма да сочим доказателства.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И :

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. С.: Моля да отмените първоинстанционното решение и да се произнесете с друго такова, с което да уважите изцяло депозираната искова молба от доверителя ми. В тази връзка моля да вземете предвид следното - на първо място считам, че съдът неправилно се е произнесъл относно погасителната давност на процесното вземане, доколкото същото, като възражение е било преклузирано. Настоящото производство е исково такова, поради което, с оглед разпоредбите на АПК и конкретно по ЗОДОВ следва да бъде прилаган ГПК, съгласно който обаче всички възражения, доказателства и т.н. следва да бъдат предоставени с отговора към исковата молба. По настоящото дело, в отговора към исковата молба, възражение за настъпила погасителна давност от страна на ответника не е правено, такова е направено едва с пледоарията, поради което считам, че съдът неправилно се е произнесъл, той на практика не е трябвало да го коментира, като преклузирано такова възражение. На второ място считам, че в случая, доколкото и съдът се позовава на разпоредбите на ЗЗД касателно погасителната давност считам, че същата е била прекъсната. Съгласно представените в настоящите дело доказателства – визирам справките, е видно, че И. е бил задържан в следствения арест за времето от 26.06.2013г. до 15.08.2013г. и следва да се приеме, че след 09.08.2013г., съгласно разсъжденията на съда, че оттук нататък са преустановени действията, респективно бездействията на органа. В случая обаче лицето за периода от 12.03.2014г. и нататък е бил задържан в същия следствен арест, поради което считам, че в случая сме изправени пред хипотеза на прекъсване на давността, т.е. от 12.03.2014г. нататък започва да тече нова погасителна давност, която приемам, че отново е 5г., поради  което считам, че в тази връзка решението на съда е неправилно, противоречи на материалния и процесуалния закон и моля да го отмените, като вземете предвид наведените в настоящото производство доводи.

Прокурорът: Считам така депозираната касационна жалба за неоснователна, поради следното – относно изнесения довод от страна на адв.С., че видите ли давността е прекъсната през 2014г., доколкото успях да разбера, считам, че един такъв довод е незаконосъобразен по следните съображения – преди всичко периода, за който се иска обезщетение, както споменах и в становището си относно направените доказателствени искания е през 2013г., т.е. 2014г. въобще не фигурира. Съобразно императивната разпоредба на чл. 220 от АПК в касационното производство не могат да се релевират, съответно да се уважават искания, които излизат извън рамките на фактите, установени от първоинстанционния съд. Това по никакъв начин не е било релевирано в исковата молба  - 2014г., тъй че няма как да се твърди, че видите ли давността била прекъсната - 2014г., това е необосновано. Относно аргумента, че съдът се е произнесъл незаконосъобразно по направеното  възражение за изтекла давност считам един подобен аргумент също за незаконосъобразен, тъй като съобразно изрична разпоредба на чл. 203, ал. 2 от АПК в производствата за обезщетения, за неуредените въпроси, се прилага ЗОДОВ и Закона за изпълнение на наказанията и задържанията под стража, а не както адв. С. обосновава в пледоарията си ГПК. Това най-малкото  не съответства на закона. В този смисъл считам, че едно такова възражение своевременно е било предявено и правилно е отчетено от съда при постановяване на решението. С оглед на изложеното считам, че решението на първоинстанционния съд  е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Адв. С.: На първо място ЗОДОВ категорично препраща за неуредените въпроси към ГПК, на второ място бих искала да заявя, че всъщност възражението за погасяване по давност не е било мое задължение да доказвам такова, а е задължение на ответната страна с оглед разпределение на доказателствената тежест. В настоящия процес аз защитавам правата на И. по отношение на решението, което считам за неправилно, незаконосъобразно, а дали е следвало да се наведат такива доводи в първоинстанционното от моя страна  аз не считам, че е било дължимо от мен.

Съдът обяви, че след съвещание ще се произнесе с решение в законоустановения  срок.

Заседанието приключи в 10:30 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

                                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:  

 

                                                                                          Секретар: