П  Р  О Т  О  К  О  Л

град Шумен, 16.05.2019 година

           Шуменският административен съд в публично съдебно заседание

на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА БОРИСОВА

при участието на секретар: Вилиана Русева

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от адм. съдия Кремена Борисова

Административно дело № 84 по описа за 2019 година.

          На именното повикване в 10.00 часа се явиха:

Жалбоподателят, „С.д.п.“ ДП ***, редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява адв. Е. Г. при ШАК, редовно упълномощен отпреди.

Ответникът, Началник на СГКК гр. Шумен, редовно и своевременно призован, се явява лично изпълняващият длъжността Началник на СГКК  - С. Б. В.          Заинтересованата страна, Община Каспичан, гр. Каспичан, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.          Заинтересованата страна, Регионална дирекция по горите гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не се явява. За нея се явява  гл. юрисконсулт Д., редовно упълномощена.

Заинтересованата страна, „Д.2.“ ЕООД, ***, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.

Заинтересованата страна, „Н.с.“ ЕАД-клон ***, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител.

Вещото лице П.П., редовно призовано се явява лично.

Адв. Г. - Да се даде ход на делото.

Началник СГКК - Да се даде ход на делото. 

Гл. юрисконсулт Д. - Да се даде ход на делото.       

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки досежно хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

            ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

          Съдът връчва екземпляр от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза на процесуалния представител на заинтересованата страна Регионална дирекция по горите гр. Шумен

Съдът снема самоличността на вещото лице, както следва:

П.П.П. - 62 г., български гражданин, с висше образование, женен, неосъждан, без родство и служебна ангажираност със страните. 

Съдът напомня на вещото лице наказателната отговорност за даване на неверни или заинтересовани заключения по чл. 291 от НК, наказуемо с лишаване от свобода от една до пет години и с лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК. 

          Вещото лице обещава да даде вярно и точно заключение.

Съдът пристъпва към изслушване на заключението по съдебно-техническата експертиза.

Вещо лице П. – Поддържам изготвеното заключение.

Адв. Г.– Землището на с. Каспичан има ли влязла в сила КК?

Вещо лице П. – В землището на с. Каспичан има влязла в сила и действаща КК.

Адв. Г.– Съгласно Закона за кадастъра и кадастралната карта и чл. 27, ал. 5 от Закона за горите, когато има влязла в сила КК, въпросните два документа описанието и скицата на имота се издават вече не от Общинска служба „Земеделие“, а от Служба по геодезия, картография и кадастър, т.е. тези документи се намират при ответника и поради тази причина не са искани да се представят. Второто нещо е, че никъде в хода на делото няма претенции от останалите заинтересовани страни, които да твърдят, че този имот е тяхна собственост, а не държавна горска територия. На осн. чл. 171, ал. 2 и чл. 190 от ГПК, във вр. чл. 144 АПК, моля да задължите СГКК да представи по делото описанието на двата поземлени имота, със съответните характеристики и скици, доколкото те се намират при тях, ако сметнете за необходимо. Това е по констативната част.

Въпрос на Началник СГККСъществуващите в момента, т.е. преди изменението граници на поземления имот, който представлява язовир, къде в момента попадат на терена, попадат ли в обхвата на реално съществуващия на място имот, т.е. изображението на КК?

 Вещо лице П. – В Приложение № 3 съм отговорил точно на този въпрос. Пунктурът с черен и син цвят е очертанието на язовир „Калугерица“ по действащата КК, влязъл в нея от одобрената преди това карта на възстановена собственост на с. Каспичан. В червен контур е предлаганото изменение. В тъмно зеления контур са остатъците от горския фонд, които ще влязат в изменението. В светло зелен цвят са остатъците от горския фонд, които ще останат държавна собственост.  

Въпрос на съда – По т. 7, да поясните в какво точно се състои  несъответствието между отразеното в КК и действителното положение към момента на одобряване на КК в нейния първоначален вид по отношение на спорните имоти?

Вещо лице П. – Съгласно Закона за водите, очертанието на едно водно съоръжение се определя или от кота „най-високо водно ниво“ или от кота „приливник“,  увеличено с 1 метър. Така е направен проект за изменение. Очевидно от приложенията, които съм представил и най-вече от това Приложение № 3 е видно, че очертанието на язовира, такова каквото следва да бъде нанесено, отразено в КК, съгласно специалния закон – Закона за водите,   не съответства на очертанието на язовира, такова каквото е нанесено, отразено в действащата карта.

Въпрос на съда – Какво не е било нанесено в КК?

Вещо лице П. – Механично в КК по реда на ЗКИР влиза извън урбанизираната територия, представляваща КВС. Дали някой е погледнал очертанията по това КВС или не е погледнал, не коментирам, но мога да направя заключението от това което виждам, че не отговаря на изискванията на Закона за водите. Във връзка с направената от мен констатация, правя следното уточнение, доколкото от СГКК съм взел цифров модел да правя тези приложения, в кадастралния регистър за имотите – държавна собственост пише: да, държавна собственост, но в графите на кадастралния регистър - вид документ, номер, дата, том, регистър, издател на документа, няма никакви данни и това ме е навело косвено да обясня защо в кадастралния регистър, въпреки че не ми е въпрос, но КК без КР е една картинка и това съм имал предвид.              

Въпрос на адв. Г.– Във връзка с това обяснение, установихте ли дали в кадастъра в гр. Шумен от страна на Изпълнителна агенция по горите има предоставен цифров модел на лесоустройствения проект на Държавно горско стопанство гр. Нови пазар.

Вещо лице П. – Не, защото не ми е било задача и не съм гледал за това нещо. Лесоустройственият проект в графичен вид, макар и разпечатан го има приложен в делото. Аз сканирах листа от делото, превъртях го в М 1:10 000, наложих го върху КВС и категорично твърдя, че    лесоустройственият проект е правен върху извадка от КВС.

Адв. Г. - Нямам повече въпроси. Моля, да бъдат приети от заключението т. 1,2,3,4,6 и т. 7, като т. 5, считаме че не следва да бъде взета предвид, тъй като това е правен въпрос.

Началник СГКК – Нямам повече въпроси. Моля, да приемете заключението на вещото лице.

Съдът, като съобрази заключението на вещото лице по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, намери същото за обективно и компетентно дадено, поради което ще следва да бъде приобщено към доказателствения материал по делото.

Мотивиран от горното

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, ведно с приложени към същото 4 бр. приложения съставляващи неразделна част от заключението на вещото лице, както и справка декларация и декларация удостоверяваща липсата на конфликт на интереси.

На вещото лице да се изплати възнаграждение, съобразно определения от съда и внесен от страните депозит.

Съдът констатира, че в унисон с указанията му от предходно съдебно заседание със съпроводително писмо рег. № ДА-01-1056 от 02.04.2019 г. по описа на ШАдмС Регионална дирекция по горите гр. Шумен е представила изисканото от съда писмо с рег. № ИАГ-03745 от 15.02.2019 г. на Изпълнителна агенция по горите в заверено копие. Като съобрази същото съдът намери представеното доказателство за допустимо и относимо към спора.

  О П Р Е Д Е Л И:

На основание чл. 171, ал. 5 от АПК ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото представеното от Регионална дирекция по горите гр. Шумен писмо с рег. № ИАГ-03745 от 15.02.2019 г. на Изпълнителна агенция по горите в заверено копие.

Адв. Г. - Нямам доказателствени искания, няма да соча други доказателства.

Началник СГКК - Нямам доказателствени искания, няма да соча други доказателства.

Гл. юрисконсулт Д. - Нямам доказателствени искания, няма да соча други доказателства.

С оглед изявлението на страните по изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Г. - Считам, че при издаване на процесната заповед са  допуснати процесуални нарушения на административните правила, както и неправилно прилагане на материалния закон. Моля да бъде отменена като неправилна процесната заповед. Съгласно специалният Закон за горите, имайки предвид преамбюла и чл.1 и чл.2 от същия, определят същността на горските територии, освен като дърводобивна площ, каквато е в случая двата засегнати имота, и като имоти, които се явяват средообразуващи имоти, които играят съществена роля за пречистване на въздуха, особено държавните горски територии. В чл. 22 от ЗГ е казано, че правото на собственост върху горски територии принадлежи на физически и юридически лица, на държавата и на общините, а чл.27, ал.1 е категоричен, че държавни горски територии са тези, които не принадлежат на физически, юридически лица и общини. В аспекта на заключението на вещото лице, че след като в СГКК не е намерена отметка, че не принадлежат на общини, на физическо или на юридическо лице, то безспорно това са държавни горски територии, а и в настоящия спор не се спори, че те са такива. При тях няма проведена реституционна процедура по Закона за възстановяване собствеността на земи и гори от горски фонд. Считам, че заповедта е неправилна, тъй като не  е спазена процедурата и редът, по който става промяната на предназначението. Безспорно вещото лице е установило в експертизата си, че е налице промяна на предназначението. Тази промяна се състои в това, че от държавни горски територии дървопроизводителна площ, те се превръщат в територии, заети от воден обект, нещо което го няма като гора или горска територия по смисъла на чл.2, ал.3 от ЗГ, който определя какво е горска територия. Освен, че промяна на начина на трайно ползване като дървопроизводителна площ, вече се променя и нейната същност, тя вече не е гора.  Това не е горска територия, вече става територия, която е заета от вода. В този случай на практика се извършва скрита подмяна на собствеността. С влизане в сила на кадастралната карта, по силата на цитирания от вещото лице чл.19, ал.1, б.“в“  от ЗГ, това водно огледало на язовира става публична общинска собственост. На практика, ако влезе в сила въпросната заповед, без да са извършени съответните процедури, имаме скрита промяна на собствеността – от държавна частна територия, това става публична общинска собственост. Безспорно не е спазена процедурата, тъй като в чл.73 от ЗГ категорично е  разписано в кои случаи трябва да бъде променян предназначението. Ние не спорим, да има закон, има законово изискване, но това законово изискване би следвало да се изпълни по реда на чл. 73 и следващите от ЗГ. Именно Закона за горите като специален закон определя начина, по който може да бъдат променени  предназначението и собствеността  на държавните горски територии. Това е свързано  именно със същността и функциите, които изпълняват извън  дървопроизводителната функция на горите на България. В този аспект, считам, че Община Каспичан не е предприела правилните стъпки и действия. Преди да подаде заявлението до СГКК на базата на влязло в сила изменение на Закона за водите, е трябвало да предприеме процедура във водното огледало. След като бъде променено предназначението, категоричен е чл.78, ал. 5 от ЗГ, който казва че в 7-дневен срок от заплащане на промяна на предназначението, Изпълнителната агенция по горите изпраща препис от акта за промяна на СГКК за отразяване в кадастралната карта и регистрите. Твърдя, че има процесуални нарушения. Налице е неправилно прилагане на закона. На практика Община Каспичан не си е свършила работата, защото е подала едно заявление, позовала се единствено на закона и СГКК е извършила изменението. Това не може да стане по тоя начин. След промяната на предназначението в СГКК, това е характерния елемент, тъй като за горски територии няма издадени нотариални актове и договори за покупко-продажба, всички те след приключване на Закона за реституцията, по силата на противното затова, че по тях няма проведена реституционна процедура, те стават държавна собственост и се записват като такива.  В този случай документите, с които държавата установява своето право на собственост са именно скицата и описанието на имота, които се съдържат в кадастралната карта. Ако бъде променена кадастралната карта, оттук нататък държавата се лишава от правото на собственост /все едно, че имаме съставяне на нов констативен нотариален акт за собственост/. Моля, да бъде отменена процесната заповед. Моля да ми определите срок, в който да депозирам подробни писмени бележки.

Директор на СГКК -  Считам, че заповедта, която е издадена от СГКК е правилна и законосъобразна. По същество кадастралната карта представлява изображение на границите на недвижимите имоти, такива каквито би трябвало да са в действителност създадени по силата на определен закон.  В случая съгласно Закона за водите и чл.39, ал.4 от Наредба №5 за създаването, съдържанието и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, границите на водните обекти се определят като се вземе най-голямата кота на преливника, тоест това е най-голямата височина, до която може да достигне водата и се добави още  1 м. и тази хоризонтална повърхнина, която се образува се пресече със земната повърхност. При това положение се получава един контур, който реално представлява и би трябвало да представлява границата на поземлен имот, който има предназначение  язовир. Това е начинът, по който се определят тези имотни граници. В случая, ние преобразувайки картата на възстановената собственост в кадастрална карта получаваме язовир, който има определени граници, които очевидно не съответстват на тези разпоредби. По същество се явява така наречената явна фактическа грешка по смисъла на §1, т.9 от ДР към ЗКИР. Явната фактическа грешка като дефиниция е несъответствие между границите на поземлените имоти на място и тяхното изображение на кадастралната карта. По същество нашите дейности не са свързани с промяна на граници на поземлени имоти, а с привеждане на техните изображения на кадастралната карта към действителното им местоположение, такова каквото е на място. В този смисъл по искане на Община Каспичан е внесен проект  за изменение, при който е искана корекция на границите на поземления имот да се приведат в съответствие с действителните. Що се отнася до това, че не е проведена процедурата за промяна на предназначението, изразявам мнение, че промяна на предназначение върху гори или земеделски земи се прави върху  обекти, които в момента възникват. В дадения случай имаме обект, който е създаден отдавна. По принцип промяната на предназначението е вид разпореждане с недвижимия имот, по същия начин, по който собственикът може да поиска делба, обединяване или разделяне на своя имот, така може да поиска и промяна на предназначението на имота си във връзка с определени негови намерения. При промяната на предназначението се изхожда от факта, че имотът би трябвало да е правилно изобразен на кадастралната карта, по същия начин, по който едно обединяване или разделяне на  имот, би трябвало да се извършва върху правилно изобразен имот на кадастралната карта. Ако имотът не е правилно изобразен, би трябвало първо да се отстрани грешката и на кадастралната карта, която е изображение на действителността, би трябвало първо да се нанесат точните имотни граници. По същество това е отразяване на явна фактическа грешка и считаме, че тук не е необходимо да бъде извършвана промяна на  предназначението. Считаме, че заповедта е правилна и законосъобразна, молим тя да бъде оставена в сила.

Гл. юрисконсулт Д. - Поддържам изцяло становището на Изпълнителна агенция по горите – гр.София, което е дадено с писмо рег.№ ИАГ 3745 от 15.02.2019г. относно постъпило в Регионална дирекция по  горите – Шумен искане за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Каспичан, РДГ – Шумен не е дало съгласие за исканото изменение видно от писмо до СГКК с рег.индекс РДГ 16-1682/01.10.2018г. Моля, да отмените издадената заповед като незаконосъобразна.

Съдът дава възможност на жалбоподателя в 5-дневен срок, а на ответната и на заинтересованите страни в 5-дневен срок, считано от днес да изложат подробно съображенията си в писмени бележки.

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в инструктивния срок.

Заседанието приключи в 10.40 часа.

Протоколът е изготвен в съдебно заседание.

                                                        Административен съдия:

 

 

                                                                                                Секретар: