П Р О Т О К О Л

 

                                      град Шумен, 08.05.2018 година 

 

           Шуменският административен съд в публично съдебно заседание

 

на осми май две хиляди и осемнадесета година в състав:  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

 

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАТЯНА ДИМИТРОВА

 

                                                                                      2. СНЕЖИНА ЧОЛАКОВА 

 

при участието на секретар: Вилиана Русева

 

Прокурор: Я. Николова при ШОП

 

Сложи за разглеждане докладваното от адм.съдия Снежина Чолакова

 

КАНД 96 по описа за 2018 година.

 

На именното повикване в 09.45 часа се явиха:

 

Касаторът, Митница гр. Варна, редовно призован, не се явява. За него се явява ст. юрисконсулт А. Ш., редовно упълномощена.

 

Ответната страна, С.А.И. гр. В. Преслав, редовно призована, се явява лично и с адв. В. К. от ШАК, редовно упълномощен.

 

Окръжна прокуратура гр. Шумен, редовно призована, за нея се явява прокурор Я. Николова.

 

Ст. юрисконсулт Ш. - Да се даде ход на делото.

 

Адв. К.– Моля, да се даде ход на делото.

 

Прокурор - Да се даде ход на делото. 

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                                                    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО 

 

Съдът докладва касационна жалба депозирана от Митница гр. Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Л. С., против Решение № 22/22.03.2018 г., постановено по АНД № 10/2018 г. по описа на Районен съд гр. В. Преслав. 

 

Ст. юрисконсулт Ш. - Поддържам жалбата.

 

Адв. К.– Оспорвам жалбата.

 

Прокурор - Считам депозираната касационната жалба за процесуално допустима.  

 

Съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

Приема, като доказателства по делото приложените писмени такива по АНД №10/2018 г. по описа на Районен съд гр. В. Преслав. 

 

Ст. юрисконсулт Ш. - Нямам доказателствени искания. Нови доказателства няма да соча.

 

Адв. К.– Нямам доказателствени искания. Нови доказателства няма да соча.

 

Прокурор - Нямам доказателствени искания. Нови доказателства няма да соча. 

 

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което  

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО 

 

Ст. юрисконсулт Ш. - Моля, да уважите подадената от нас жалба в обжалваната й част и да отмените решението на първоинстанционния съд, като вместо него постановите потвърждаване в цялост на НП.  Считам, че по безспорен начин е било установена вината и извършването на нарушението. Самата жалбоподателка си е признала и е обяснила, че е закупила тютюн по телефона и същата е съзнавала, че закупува акцизна стока без заплатен акциз. Акцизът, който е избегнат при тези акцизни стоки надвишава многократно разпоредбата, в която е записано кога има маловажен случай чл. 126 от ЗАДС, а именно когато двойният размер на акциза, ненадвишава 100 лв. Процесният случай многократно надвишава този размер. В този смисъл е и практиката на Административен съд гр. Шумен по касационни дела, а именно: КАНД № 165/17г., КАНД № 41/17г. В този смисъл, моля за Вашето решение.

 

Адв. К.– Споделям становището на първоинстанционния съд за допуснати процесуални нарушения в чл. 52, ал. 4 и чл. 53 от ЗАНН, но бих искал да допълня и това, че  издаденото НП не отговаря и на разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5,6. В случая не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, а и също така и доказателства, подкрепящи формата на вина. Отделно от това в НП липсва въобще произнасяне по вината, умишлено или непредпазливо е то и  кои доказателства го подкрепят. Налице са нарушения и на чл. 57, ал. 1, т. 6 в НП не е посочена нарушената материално правна норма, т.е. тази която релевира задължение или забрана. Нормата, чието неспазване или неизпълнение релевира съответното административно нарушение. Нормата на чл.126, ал. 1 е санкционна. Разпоредбата, чието нарушение е основание да се ангажира юридическата отговорност на административно наказаното лице, не може да се извлича по пътя на формалната или правната логика. Ето защо, в случая е без значение, че нарушената законова разпоредба, би могла да се извлече от съдържанието, съдържащо се в обстоятелствената част на НП, описание на нарушението от фактическа страна или че административно наказаната, евентуално е разбрала за какво нарушение става въпрос. Ако има извършено нарушение, аз считам че евентуално то би било по чл. 99, ал. 2, т. 2 от ЗАДС. Този текст е именно в Глава VII, където е озаглавена „Забрани и ограничения“. Такова нарушение не е посочено от административно наказващия орган. Правоприлагането й, в частност административното такова, не може да почива на предположение, именно с оглед характера на административните наказания. Законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализиране на административно наказателна отговорност. Ето защо всяко нарушение на формата, изискванията е основание за отмяна на НП. Налице са и пороци в първоначалния акт, който е съставен от административно наказващият орган. Нарушени са разпоредбите на чл. 42, т. 4 и 5, което е довело и до порок в НП.  На следващо място, както правилно първоинстанционния съд е приел, считам че не е налице субективния елемент от състава на административното нарушение. Видно от събраните доказателства и показанията на разпитаните свидетели, е че административно наказаната е поръчала  по обява във вестник този тютюн и минути след като той е доставен на адреса, където доверителката ми е работила са пристигнали органи на РУ „Полиция“ - В. Преслав, на които тя доброволно е предала пакета. Към момента на предаване  на пакета, в който е бил въпросния тютюн е бил облепен със стикери на куриерска фирма „Спиди“, която е доставила този пакет. Видно от представения снимков материал и от показанията на свидетелите е, че този кашон не е отварян от административно наказаната. Тя не е могла да знае, не е знаела дали този тютюн е с бандерол или не е. Дори разпоредбата на чл. 126, ал. 2 от ЗАДС гласи, че санкциите по ал. 1 се налагат, когато лицето е знаело или е било длъжно да знае, че акцизните стоки са с неустановен произход и това е доказано от административно наказващия орган. В случая такова доказване нямаме. Няма задължение административно наказаната да знае, нито доказателства че тя е знаела или е била длъжна да знае. Видно е, че не е установено, както нейно задължение в този смисъл, така и тя по някакъв начин да е могла да разбере, че този тютюн е без платен акциз и съответно без бандерол, което да я наведе на мисълта, че купувайки го извършва съответното административно нарушение. Не е налице нито една от формите на вина в административно наказаната при въпросния случай. Макар, че административно наказващият орган е този, който следва да посочи, както формата на вина, така и доказателствата, които го подкрепят, но такова не е направено. Аз считам, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и моля да го оставите в сила.            

 

Дуплика ст. юрисконсулт Ш.– Насипният тютюн никога няма бандерол.  Жалбоподателката не за първи път си закупува тютюн и много добре е знаела, че насипният тютюн няма бандерол и не е заплатен акциз. 

 

Реплика адв. К.– Доказателства за това колко, кога и откъде е купувала жалбоподателката насипен тютюн няма по делото и не може въз основа на предположения да се правят изводи за виновността.

 

Прокурор – Считам решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и като такова, Ви моля да го потвърдите.  

 

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в инструктивния срок, след съвещание. 

 

Заседанието приключи в  09.50 часа.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание. 

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                                                    Секретар: