П Р О Т О К О Л 

 

                                           град Шумен, 14.03.2018 година 

 

           Шуменският административен съд в публично съдебно заседание

 

на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:  

 

                                                              Административен съдия: ТАТЯНА  ДИМИТРОВА

 

при участието на секретар: Росица Хаджидимитрова

 

Прокурор: 

 

Сложи за разглеждане докладваното от адм.съдия Татяна  Димитрова

 

Административно дело номер 15 по описа за 2018 година.

 

На именното повикване в 9:30 часа се явиха:

 

Оспорващият, П.З.П.,***, редовно призован, явява се лично.

 

Ответникът, Началник на РУ - гр. Шумен при ОД на МВР - гр.Шумен, редовно призован, за него се явява юрисконсулт И. С., редовно упълномощена. 

 

Оспорващият: Да се даде ход на делото.

 

Юрисконсулт С.: Да се даде ход на делото. 

 

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

        ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО 

 

Докладва жалбата на П.З.П. срещу Решение УРИ 1729з-320/22.11.2017г. на Началника на Районно управление-гр.Шумен при ОД на МВР-Шумен, с което му е отказано подновяване на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие: пистолет „Макаров“, калибър 9х18мм, с фабричен номер „КТ233696“ и числящите се боеприпаси за него, потвърдено с Решение УРИ 372з-3366/12.12.2017г. на директора на ОД на МВР-Шумен. 

 

Съдът докладва и представената допълнително молба от ОД на МВР, депозирана в съда на 18.01.2018г., с приложено към същата Заявление №22271/23.10.2012г.  на П.З.П..

 

Съдът връчва екземпляр от заявлението на оспорващия. 

 

Оспорващият: Поддържам си жалбата. Да се приемат представените доказателства.

 

Юрисконсулт С.: Оспорваме жалбата. Да се приемат приложените доказателства. 

 

Съдът намира представените с административната преписка от ответната страна и описани от т.1 до т. 9 в придружително писмо от 09.01.2018г. писмени доказателства, както и представеното допълнително с молба от ОД на МВР Заявление №22271/23.10.2012г.  на П.З.П. за допустими и относими към предмета на делото, поради което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.

 

Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА към доказателствата по настоящото дело писмените доказателства представени с административната преписка от ответната страна и описани в депозираното на 09.01.2018г. придружително писмо от т.1 до т. 9, както и представеното с Молба от ответната страна, депозирана в съда на 18.01.2018г., Заявление № 22271/23.10.2012г.  на П.З.П.. 

 

Юрисконсулт С.: Водим допуснатия свидетел Б.И. И. 

 

Съдът сне самоличността на допуснатия до разпит свидетел, както следва:

 

Б. И. И. - 40г., бълг. гр., неосъждана, висше образование, омъжена, служител по КОС при РУ Шумен. 

 

Съдът разяснява на свидетелката наказателната отговорност за лъжесвидетелстване по чл. 290, ал.1 от НК, наказуемо с лишаване  от свобода до 5 години.

 

Св. И.: Обещавам да говоря истината. 

 

Съдът пристъпва към разпит на свидетелката. 

 

Св. И.: Заемам длъжността мл. полицейски инспектор КОС при РУ Шумен. При подаване на заявлението от лицето П.П. сме длъжни да окомплектоваме и извършим проверки относно пълнотата на документацията. След извършената проверка в Автоматизираната информационна система на МВР беше извършена проверка за период от време назад дали лицето има подадени жалби и заявителски материали образувани по негови тъжби за посегателства над дома му, личността му, семейството, от което се установи, че няма заплахи и закани относно сигурността на имуществото му, както и към него и семейството му. Между 3 и 5 години се извършват проверките назад във времето. В случая проверката е извършена за три години назад и няма констатирани такива материали. В подаденото заявление лицето беше заявило, че ще съхранява огнестрелното оръжие на адрес в гр.Шумен като към мотивите беше посочило, че имуществото, което евентуално е било обект на посегателство е в отдалечен имот, намиращ се извън община Шумен, вилен имот на яз. Тича, като трябва да кажа, че по закон се издава разрешително за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси по постоянен адрес по ЛК. Ако лицето желае да съхранява оръжие на това място, различно от постоянния му адрес, трябва да подаде заявление към съответното районно, където се намира имотът, ако по постоянен адрес се води там. В случая мисля че към РУ Преслав трябва да подаде, тъй като мисля че там се води обекта. Предходното разрешение по спомен мисля че го е издал гл. инсп. Р. С., който е различен от сегашния, но пак е издадено от РУ Шумен. Мисля, че по предходното заявление лицето е посочило същите мотиви. Тогава нямам спомен кой е правил проверката. Разрешението за съхранение се издава по постоянен адрес, като той има право само да го съхранява, но има право и да носи оръжието на територията на Република България, но няма право да го съхранява на друг адрес, а само по ЛК, по постоянен адрес. Няма проблем да си го носи оръжието, но в случая мисля, че се касае за мотивите, които лицето представя. Ние извършихме проверка относно фактите, които биха довели до издаване на разрешително за продължаване на срока. Посочил е като мотиви, че има закани, заплахи, но при извършената проверка се установи, че няма заведени материали да се е тъжил от закани и заплахи, посегателства над имота в с. Ловец и въобще и тук. Да, извършена е проверка за вилния имот дали има закани за него, на такива не са установени. 

 

Оспорващият: Нямам въпроси.

 

Юрисконсулт С.: Нямам други въпроси. 

 

Съдът освобождава свидетеля от залата. 

 

С оглед  разпоредбата на чл. 171, ал. 4, във връзка с чл. 170 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест, съдът  

 

О П Р Е Д Е Л И: 

 

Указва на страните, че следва да сочат доказателства за фактите, от които черпят права.

 

Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата си твърдения, а именно, че са налице основания за подновяване на разрешението му за съхранение на огнестрелни оръжия и боеприпаси и разрешението му за носене и употреба на огнестрелни оръжия, т.е. че са налице закани, заплахи за имота или личността му.

 

Указва на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. 

 

Оспорващият: Обективно е всичко представено, но аз живея в гр.Шумен, ходя на имота си, но за един - два дни, връщам се пак в Шумен, така че оръжието си съхранявам в каса, направена ми е проверка от полицейското управление, съставен е протокол от районния инспектор. Обирали са имота ми. Местото ми граничи със самия язовир, като язовира започват да го тарашат в началото на развъдния период. Обаждам се на ИАРА и всички настръхват. Ловят с мрежи, ще го ликвидират. Но това не са местните хора, това са приходящи рибари. Това не са местни хора, не нападат никого, хвърлят си мрежите и си заминават. Нямам други доказателства, които да представям.

 

Юрисконсулт С.: Няма да представям други доказателства, нямам доказателствени искания. 

 

С оглед изявлението на страните по изчерпване на доказателствените искания, съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което  

 

О П Р Е Д Е Л И 

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО. 

 

Оспорващият: Искам да ми се уважи жалбата и да ми се издаде разрешение, понеже аз живея там през лятото, през ден, през два съм там. Двама човека сме с жената и ако не отида на село, всичко ми е там, градината. Жена ми е много страхлива. Вземат ли ми разрешителното, все едно ще ми кажат заминавай си на селото и не ме занимавай, и приключваме с целия имот. Аз не съм виждал полицай там.

 

Юрисконсулт С.: Моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. Това, което е събрано по преписката и то по служебна инициатива на органа е, че няма писмени доказателства за заплахи или посегателства било спрямо имот, спрямо личност, или спрямо близки на жалбоподателя. Сега той твърди, че трайно цяло лято живеел на тази вила, което предполага не само да носи физически оръжието, но и наличието на моменти, в които го съхранява в тази вила, а той не е доказал, че  отговаря на изискванията за съхранение и законът не допуска разрешение за съхранение да се издава за място, различно от постоянния адрес, който е посочен в документа за самоличност. По отношение твърденията, че имало посегателства, самият жалбоподател каза, че това било преди 10 години. То може да е било относимо като факт към предишни производства по издаване на разрешения за огнестрелни оръжия. Другото му твърдение, което е недоказано, че има посегателства в близкия язовир, възможно е да е така, но няма данни оспорващият да е назначен за охрана на този язовир, той не е негова собственост и ако той е свидетел на някакви противоправни посегателства, законът не го задължава лично да възпрепятства нарушителите, а е достатъчно да уведоми компетентните органи, които да предприемат действия в рамките на своите задължения. Моля да приемете, че жалбата е неоснователна и съобразно изхода на делото да присъдите разноски в полза на представляваната от мен страна. 

 

Съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.

 

Заседанието приключи в 9:45 часа.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание. 

 

                                                            Административен съдия:

 

                                                                                                                 Секретар: